Някога важеше правилото, че като не си търсиш белята и не си пъхаш носа в чуждите работи, не трябва да се тревожиш за нищо и никой няма да те безпокои. За съжаление появата на интернет промени това. И макар познанието винаги да е било равнозначно на власт, днес информацията направо царува и нищо не е по-важно от сигурността на данните. И все пак, един от най-добрите и лесни начини да запазите сигурността на данните си е като употребявате термин, както и концепция, която отдавна се използва за други цели, защото понякога е най-добре да не сте свързани с данните си.
Нашата дума proxy е навлязла в английския език като съкратена форма на англофренската дума procuracie, с основно значение „администрация“, произлиза от латинската procurare(ръководя, управлявам) и смисълът й се върти около идеята за управление на дела, особено тези на някой друг.
Свързан с идеята за управление на нечии дела от негово име, терминът е споменат в първия англо-латинския речник, Promptorium Parvulorum, около 1440 г., като просто приема латинското й значение на „пълномощник“.
Ако се придвижим напред с около 140 години, нашият термин много скоро започва да означава документ, с който се предоставят права да представляваш някого, както пише в творбата на сър Томас Смит De Republica Anglorum през 1583 г.: „Горната камара, чието съгласие и несъгласие се постига с гласуване на всеки човек за себе си и за толкова хора, колкото представлява, благодарение на писма и пълномощни.” Само две години по-късно нашият термин започва да се употребява в смисъл на самите представители и е употребен за пръв път с това значение в творбата на Томас Билсън The True Difference between Christian Subjection and Unchristian Rebellion: „Игуменките не успяха да изпратят своите пълномощници на лейтенанта, който взе със себе си своите подофицери и съдия-изпълнители.”
В началото на 20 век терминът излиза на голямата сцена: за първи път се споменава борба чрез пълномощници между конкуриращи се фракции за контрол на корпорация в заглавие на New York Times от 1906 г., а значението на посредствена война, водена от името на сили, които не участват пряко – прокси война – е използвано за първи път в статия в Chicago Tribune от 1907 година.
Въпреки че тези употреби на думата са валидни и днес, може би най-широкото използване на термина е във връзка с компютрите и поверителността/сигурността на данните.
Тази нова употреба се появява на 2 декември 1986 г. в Usenet Newsgroup в съобщение със заглавие Milking Machine Performance (Usenet newsgroup), където пише следното: „За да използвате прокси ARP [Протокол за резолюция на адреса], вие настройвате нещата така, че вашият хост да изпрати съобщение за ARP заявка за всяка дестинация. Подходящият прокси сървър отговаря на ARP със свой собствен Ethernet адрес”, а този безобиден анонс – както и подобно съобщение от 1988 г., свързано с прокси сървъри – слага началото на използването на думата прокси във връзка с интернет.
За да разберем важността на термина прокси, тъй като той е свързан с използването на Интернет, първо е важно да разберем какво прави прокси сървърът и защо. Подобно на по-ранните употреби на термина, прокси сървърът действа като непряк посредник в нашата интернет комуникация: с други думи, данните ни се изпращат до прокси сървъра, а след това той го препраща на правилния получател.
Логично погледнато, в това няма смисъл; въпреки това, когато мислим за тези неща от гледна точка на измамата (от оня вид, който е добър за нас и лош за всеки, който се опитва да получи достъп или краде данни), това може да е плюс по отношение на сигурността.
По същество използването на прокси означава, че може да сте сигурни, че ако някой ви шпионира или се опитва да открадне данните ви, ще може само да види, че данните ви стигат до прокси услуга на трета страна, а не крайния получател. Този вид сигурност може да добави много спокойствие при работа по проекти на фирмата или при достъп до фирмените сървъри от разстояние.
В допълнение към ползите за поверителността и сигурността, прокси сървърите могат също така да позволят (в някои случаи) по-добри скорости и спестяване на трафик, предоставят на компаниите по-добър контрол върху използването на интернет от служителите им и позволяват достъп до ресурси, които могат да бъдат блокирани на сървъри със специфично местоположение. Разбира се, има различни прокси услуги за различни нужди, така че ключът е да намерим подходящите за нашите нужди. Ироничното е, че независимо от това, че са плюс за поверителността и сигурността на данните ни, прокси сървърите предоставят данните ни на някой друг.
