Терминът novel, който на английски език може да бъде и прилагателно (нов), и съществително (роман), произлиза от италианската дума novella (storia) със значение на разказ, история. Днес думата означава обширно художествено произведение в проза, което обикновено надхвърля 40 000 думи, но това не е оригиналното й значение. Преди средата на 17 век думата е означавала кратки истории, събрани в серия. Приказките, които по традиция се разказвали устно и тогава започнали да се събират и записват на хартия, влизат в тази категория. Един от най-прочутите примери за употреба на думата в този оригинален смисъл е творбата на Джовани Бокачо „Декамерон“ от 1354 г., в която са събрани 100 разказа на мъже и жени, бягащи от Черната смърт в Италия.
През 17 и 18 век литературната форма novel била сравнявана често с литературната форма romance (моля, не обърквайте с жанра любовна история): при първата става дума за описание на реални житейски събития, хора и обществени явления, докато при втората може да се включат повече фантастични, дори свръхестествени елементи, като един от примерите е романът на Емили Бронте Wuthering Heights (Брулени хълмове).
Невероятна е способността на романа да накара читателя да потъне в съдбата на героите, да го пренесе в различен свят за няколко часа през деня и да го накара да си задава въпроси и да разсъждава върху живота и житейските драми. Романите създават диалог не само между текста и читателя, но и общи преживявания и общи теми за разговор между читателите.
Разговарях с работещите в EVS Translations и ги запитах кои са любимите им романи. Така изплуваха много класически заглавия като Alice’s adventures in wonderland (Алиса в страната на чудесата), 20,000 leagues under the sea (20 000 левги под водата) и The picture of Dorian Grey (Портретът на Дориан Грей). Ето някои от любимите романи на колегите:
Трудно ми е да откроя един единствен роман, но сред любимите ми е една от книгите на Стиг Ларшон от трилогията „Милениум“.
Любимият ми роман е „Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей. Дядо ми четеше от него, когато бях малък, така че романът ми е много скъп. Звучи като библейска история заради някои религиозни оттенъци и внушава посланието „никога не се отказвай“. Вероятно затова толкова го харесвам.
“1984“. Баща ми ми даде романа, когато бях на 15.
Единствените английски романи, които си спомням и наистина съм прочел преди години, са „Брулени хълмове“ и „Големите надежди“. И двата романа са големи литературни шедьоври – изключителни характери и изключителни истории. А, почти забравих за серията за Хари Потър и, естествено, „Властелинът на пръстените“ – това са невероятни книги…Обожавам света, който описват.
Параграф 22! Искам отново да го прочета. Четох го преди две години, но сега английският ми е по-добър— тогава не можах да схвана някои термини. Помня оня герой…който си прекарваше времето със скучни хора, така че времето да тече по-бавно, понеже той се страхува от смъртта…
