През последните години идеята, че можем да се обединим и да извършваме неща за всеобхватното благо донесе много ползи. А сега за наше добро изискват от нас да стоим далеч един от друг. Може би най-важната идея за излизане от кризата с коронавируса, която обхвана толкова много страни в света през последните месеци, е идеята за социалното дистанциране.
Най-общо казано социалното дистанциране включва поддържане на по-голямо физическо разстояние от други хора от обичайното или, ако е възможно, избягване на контакт с хора и предмети на обществени места, за да се сведе до минимум излагането на опасност и евентуално да се предотврати разпространението на инфекциозно заболяване.
Изразът се състои от английските думи social и distancing. Думата social произлиза от латинската socialis, означава „спътници или живеещи с други“ и е използвана за пръв път в смисъл на желание да бъдем в компанията на други хора от шотландския владика Уилям Коупър, който пише през 1611 г. в творбата си The Anatomy of a Christian Man следното: „Бог е определил човекът да не живее сам нито в настоящия, нито в бъдещия живот. Още при сътворението си човекът е създаден като социално същество.“ Думата distancing е отглаголно съществително от думата distance и се дефинира като стоене настрана и поддържане на разстояние, идва от латинската distare със значение „стоя настрана“ и се е появила за пръв път в английския език чрез превода на Джон Уеб от 1658 г. на творбата Hymen‘s Præludia от Готие дьо Кост, сеньор Калпрьонед: „Тя беше натъжена от дистанцирането на Кориолан, от когото избяга и чиято изневяра я отврати.”
Що се отнася до самия термин, макар че сега го свързваме с болест, произходът му може да бъде открит в научна статия, публикувана в тримесечното списание Administrative Science на 1 септември 2003, със заглавие: „Държане на директорите под контрол: социалното дистанциране като механизъм за контрол на корпоративния елит,” в която Джеймс Д. Уестфал и Пунам Кана изследват как корпоративните елити се противопоставят на самоограничаващия се натиск от страна на заинтересованите страни. Тъй като през 2003 г. избухва епидемията от коронавируса SARS, производно на термина за първи път намира приложение в медицината в статия от 2004 г. в списанието на Центъра за контрол и профилактика на заболяванията, озаглавена Emerging Infectious Diseases (Нови инфекциозни заболявания), написана от Дейвид М. Бел и работната група към Световната здравна организация за предотвратяване на разпространението на ТОРС (Тежък остър респираторен синдром), очертавайки мерките, предприети за увеличаване на социалната дистанция: „Мерки за увеличаване на социалната дистанция, например отмяна на масови събирания; затваряне на училища, театри и обществени заведения; и изискване за носене на маски от всички лица, които използват обществен транспорт, работят в ресторанти или влизат в болници, се прилагат в райони, където се очаква широко разпространение на коронавируса сред местните общности (вируса SARS-CoV)”.
17 години по-късно социалното дистанциране – избягване на публични събирания и поддържане на разстояние от най-малко 1-2 метра между хората (в зависимост от указанията на Световната здравна организация или Центровете за контрол и профилактика на заболяванията в САЩ), се смятат за основна защитна мярка. Логиката е, че като се има предвид близостта между хората и способността на коронавируса да оцелява и да остава във въздуха, това ще помогне за ограничаване на излагането на населението на риск и, ако използваме настоящата терминология – ще доведе до „изглаждане на кривата на епидемията“.
Изследванията доказаха, че тези мерки са правилни и успешни, но са съпроводени с известни трудности: когато на социалните същества се постави задачата да станат по същество асоциални, това лесно може да увеличи чувства като стрес, тревожност, депресия и т.н. Както се изразиха някои, в настоящата ситуация с коронавируса от нас се иска да проявим социално дистанциране в момент, когато отчаяно се нуждаем от комфорта на семейството, приятелите и социалните взаимодействия; но ние всички можем да намерим утеха в осъзнаването, че преминаваме заедно през тези изпитания.
