Нека перифразираме отговора на въпрос, който бившият американският министър на отбраната Доналд Ръмсфелд даде по време на брифинг в началото на 2002 г.: „Има знайни знания – неща, които знаем, че знаем. Има знайни незнания – сиреч знаем, че има неща, които не знаем. Ала има и незнайни незнания – тези, които не знаем, че не знаем.“ В момента вероятно се оказваме точно в полето на „незнайните незнания“. Например, ако се върнем 6 месеца назад във времето, малцина биха допуснали вероятността от налагането на карантина на огромни маси от населението, икономически хаос, предизвикан от масови сътресения в бизнеса и че най-значимото световно спортно събитие – Летните олимпийски игри – ще бъде отложено за година заради разпространението на вирус и все пак, ето че точно това стана. За съжаление, понякога се случват непредсказуеми събития, които могат да съсипят нашите планове. По отношение на договорното право тези непредсказуеми събития се наричат force majeure (форсмажорни обстоятелства) и точно това е днешната дума.
Това е френски юридически термин, който буквално означава „непреодолима сила“ и подобно на латинския израз cas major или на английския act of God (божествено действие) е договорна клауза, която премахва задълженията на страните, ако извънредно събитие възпрепятства поне една от тях да изпълни договорните си задължения. И докато онова, което се определя като „извънредно“, може да подлежи на различни тълкувания, форсмажорните обстоятелства обикновено се прилагат за катастрофални събития като война, изригвания на вулкани, разрушителни урагани и наводнения и т.н. И макар че терминът се появява за пръв път през 1858 г. в речника с търговски, производствени и технически термини на Петер Лунд Симондс A Dictionary of Trade Products, Commercial, Manufacturing, and Technical Terms, думата е използвана за пръв път в английското списание The Academy на 8 септември 1883 г.: „Тирания, подкрепена от закона, обикновено се „калява“ с насилие, докато форсмажорни обстоятелства не наложат друг подход.“
Като имаме предвид, че правната терминология е донякъде хлъзгава и объркваща, нека да разгледаме термина през финансовата призма на предстоящите Олимпийски игри в Токио. В момента се очаква допълнителните разходи за отлагането на Олимпиадата за догодина да бъдат от 2,5 милиарда евро до над 5 милиарда евро. Освен това отлагането ще изисква нови наеми за местата, където ще се провеждат събитията, разходи за допълнителна поддръжка и ще попречи на предвиденото развитие на пазара на недвижими имоти, планирано да се случи в Олимпийското село след края на игрите през август 2020 година. Местните спонсори, които са платили повече от 3 милиарда евро за рекламния фонд на Олимпийските игри, искат да знаят как това ще се отрази на инвестицията им. За летни олимпийски игри, за които през 2013 г. първоначално се очакваше да струват 6,6 милиарда евро, но според националния одит през декември 2019, разходите им скочиха до 25 милиарда евро, големият въпрос ще бъде кой какви отговорности ще носи и за какво се очаква да плати (прочетете повече за Олимпийските игри и за последствията от форсмажорните обстоятелства в статията Спортно право: ще започнат ли хората да играят честно и какво представляват форсмажорните обстоятелства?) – и това до голяма степен зависи от тълкуването и формулировката на форсмажорните обстоятелства.
Формулировката и тълкуването са важни, тъй като в правните системи няма еднакво разбиране какво точно представляват форсмажорните обстоятелства. Френското законодателство например прилага 3 критерия, за да определи дали дадено събитие е форсмажорно: дали то се дължи на външни фактори; дали е непредвидимо; и дали е непреодолимо. Германското право (което, подобно на френското също е гражданско право, но с известни различия), също включва концепцията за форсмажорните обстоятелства, но правилата за договорната отговорност могат да останат в сила. И обратното – в страните с общо право (известно още като прецедентно право, което се прилага в англоезичните страни), форсмажорните обстоятелства не се прилагат автоматично – всичко зависи от това какви събития се класифицират като форсмажорни съгласно определените условия на договора. Дяволът винаги е в детайлите и понеже коронавирусът влияние негативно върху бизнеса по целия свят и му пречи да изпълнява договорните си задължения, корпоративните адвокати трябва проактивно да се запознават със специфичните условия на всички договорени клаузи за форсмажорни обстоятелства и застрахователни полици.
