В английския език съществува един често използван идиом, който гласи, че „една картина струва колкото хиляда думи“. Ако това е вярно, тогава колко огромна е стойността на днешната дума? Днешната дума е променила по толкова много начини мисленето ни, начина, по който разбираме нещата, и начина, по който обработваме информация – всичко това като ни позволява да видим, вместо само да чуем или прочетем. Така че нека да ѝ отдадем заслужената си признателност и да изследваме огромните дълбочини на въздействието на движещите се изображения, като разгледаме думата видео.
Въпреки че употребата на днешната дума започва преди по-малко от век, корените на понятието – както и на понятия като визия и визуален – проследяваме далеч назад до латинския език, откъдето идва глаголът video, означаващ „виждам“. Макар на първо четене да ни е трудно да асоциираме понятието с нещо друго, различно от сайтове като DailyMotion или YouTube, или реални, физически видеокасети (черните правоъгълни предмети, пълни с магнитна лента, преди появата на DVD и Blu-Ray), самата дума video е доста гъвкава, с възможност да бъде използвана и като съществително, глагол или прилагателно.
Първата документирана употреба на понятието е под формата на прилагателно през 1934 г., от брой на изданието „Proceedings of the Institute of Radio Engineers“, където терминът се използва просто за да се опише визуален аспект на цялостна среда: „Честота на видеото (честота на картината) ...“„ “„Носителят на картината трябва да включва видеосигнал, синхронизиращи импулси и т.н.“
Преминавайки в употреба като съществително година по-късно, можем да видим понятието, използвано в списанието The Wireless World, което през 1935 г. пише: „Бях забелязал, че американците започват да отдалечават думата „аудио“ от първоначалната ѝ употреба в комбинация с „честотата“ и да я използват за тази специална цел; и че си играят с идеята за „видео“ като нейно допълнение.”, приемайки значението на думата като сигнал, пренасящ изображения, които да се показват на устройство, като например телевизор.
Говорейки за телевизия, появата на телевизията води до виртуална експлозия в употребата на нашата дума. През 1939 г. не само се осъществява първото телевизионно излъчване (30 април), показващо президента на САЩ Рузвелт по време на церемонията по откриването на Световното изложение, но и за пръв път се споменава понятието, дефинирано като специфичен медиен носител: През май списание Broadcasting Magazine накратко споменава, че “Втора статия на тема видео е публикувана от списание Fortune [Magazine].”
Пет години по-късно, през 1944 г., чрез две отделни статии в списание Variety, нашата дума започва да се употребява като глагол за определяне на концепцията за телевизионно предаване на събитие – „WOR излъчи плоча, а W2XWV на DuMont показа видео от церемониите чрез седмичния кинопреглед“ (22 март) – а също така започва да се използва и за представяне на апарата/устройството/екрана, които преобразуват и показват тези движещи се изображения: „20 000 видеа в класните стаи…„ “Следвоенните планове за оборудване на 20 000 класни стаи с телевизионни апарати вече са в ход.“ (6 септември).
Ако търсим по-съвременна интерпретация на понятието, просто като запис на движещо се изображение върху магнитна лента (или по-късно – в дигитален формат), ще го открием в неделния вестник The Observer: „Дните на диска, поне що се отнася до света на поп музиката, са преброени. Защото скоро ще дойде видеото.“, изненадващо, на 14 януари 1968 г. Нещо повече, цитат от малко повече от 2 години по-късно (17 септември 1970 г.) чрез списанието „The Stage and Television Today” ще ни даде първото разбиране за видеото като вечна медия, пишейки, че: „Вашето прослушване ще бъде записано на видео, което може да бъде възпроизвеждано по всяко време.“
Накрая, за тези, които се чудят, първата употреба на понятието видео игра, преди PlayStation, Xbox, Sega, and Nintendo, се появява в статия в The Daily Cougar, студентският вестник на Университета в Хюстън (Тексас), на 25 септември 1973 г., където е мимоходом споменато в контекста на играта, която стартира цялата индустрия: „Видео игри като Pong.“
