Днешната дума е един от основните принципи на модерното здравеопазване. Наред с финансовата помощ за жилищно настаняване, обезщетенията при безработица, хранителните помощи и програмите за грижа за деца, тя е в основата на програмите за социално подпомагане в много страни. Обикновено не мислим за здравна осигуровка, докато наистина не се нуждаем от нея, но с постоянно растящите разходи за здравеопазване, много от нас няма да могат да си позволят качествени медицински услуги без нея. Всъщност повечето хора не знаят кога и как се е появила здравната осигуровка, така че нека да разгледаме историята й.
Самият термин е словесно съчетание и означава „застраховка срещу финансови загуби поради заболяване или нараняване“. Съчетанието е между думата health, която произлиза от протогерманската hailitho със значение на „цял, невредим, с добра поличба и insurance, вариант на ensurance, означава „застраховка или гаранция“ и идва от старофренския термин enseurance.
Думата е спомената за пръв път в изданието от 1901 г. на каталога Index-Catalogue of the Library of the Surgeon General’s Office, U. S. Army като заглавие „Health-insurance“, а концепцията ни връща много по-назад във времето, отколкото можем да си представим. Преди появата на широко разпространено здравно осигуряване на национално ниво, е имало форми на здравно осигуряване, които са предоставяли помощ, за да бъде сведен до минимум икономическият риск от нараняване или заболяване. Подобни примери са така наречените Приятелски общества или Съботни фондове, които са предоставяли помощи през 19 век във Великобритания, или, разбира се, занаятчийските гилдии от средновековна Европа и императорския Рим.
В по-модерни времена обаче, здравното осигуряване е до голяма степен продукт на индустриалната революция, на социалната държава и на националната държава. Въпреки че индустриализацията повишава информираността и необходимостта от здравно осигуряване, доброволното включване често означава, че нивата на участие са ниски, програмите не се управляват правилно, а обезщетенията са недостатъчни. За да направи тези програми по-адекватни и да разшири обхвата им, Германия, на основата на по-ранни програми в Прусия и Саксония, приема първия закон за задължително национално здравно осигуряване през 1883 г.; това обаче не е просто проява на благоволение: целта е да се осигурят по-добри грижи за работническата класа, за да се прекрати изтичането на имигранти и се подпомогне немската индустрия.
Въпреки че концепцията за частното застраховане вече е съществувала в продължение на десетилетия, първото споменаване на здравно осигуряване в законодателството в Европа е през 1911 г. в Acts of the Parliament of the United Kingdom (Закони на Парламента на Обединеното кралство) по времето на крал Джордж V, и по-специално в Националния закон за осигуряването от 1911 г., в който пише: „Национално здравно осигуряване… Всички лица, осигурени по този начин… имат право на обезщетения по отношение на здравно осигуряване и предотвратяване на болест.” Според този закон, „Всички работници, които печелят под 160 паунда годишно, трябва да плащат по 4 пенса на седмица за осигуровката; работодателят плаща 3 пенса, а общото данъчно облагане – 2 пенса “.
Независимо дали става въпрос за частна, допълнителна или задължителна държавна застраховка, здравната застраховка изглежда все по-наложителна. До 2020 г. разходите за здравеопазване в световен мащаб се очаква да достигнат 7,5 трилиона евро, заемайки 10,5% от световния БВП; освен това, макар в икономиките в преход да се наблюдава най-голямо увеличение на разходите, на практика нито един район няма да бъде имунизиран срещу нарастващите разходи. Но като имаме предвид, че превенцията може да спести големи разходи за лечение, винаги е от полза човек да получи някаква помощ, когато дойде време да плаща за тази превенция.
