Акита е порода куче от семейство Шпиц, произлиза от Япония, от северната част на страната. Това е едро, силно куче, което донякъде прилича на вълк. Акита се смята за японски природен паметник според Закона за защита на културните ценности на японското правителство и се цени като символ на лоялността заради легендата за Хачико.
Хачико, куче от породата Акита, е родено през 1923 г. и е било домашен любимец на професор Хидесабуро Уено от Токийския университет. Професор Уено пътувал всеки ден до работата си от спирка Шибуя в централно Токио и Хачико съпровождал стопанина си до спирката и обратно до вкъщи в края на деня. Един ден обаче професорът получил мозъчен кръвоизлив по време на лекция и не се завърнал никога. Но това не спряло Хачико и кучето в продължение на девет години всеки ден отивало до спирката, за да чака господаря си и така до смъртта си. Верният Акита бил добре познат на местните хора и малко преди да умре, те издигнали бронзова статуя в негова чест точно пред спирка Шибуя. И днес статуята е там и най-близкият изход на спирката е кръстен „Изход Хачико“. Трогателната история за верния Хачико е в основата на много филми, а най-известният е от 2009 г. „Хачико: история на едно куче“ с Ричард Гиър в главната роля.
През 1928 г. Франк Тауненд Бартън включва основна информация за породата Акита в The kennel encyclopaedia (Кучешка енциклопедия) – тогава за пръв път терминът Akita е използван в печатна форма на английски език. Интересът към породата нараства, когато Хелън Келър получава куче Акита като подарък от японците, посещавайки страната през 1937 г. Любопитно е, че кученцето е кръстено Камикадзе, което, ако се върнем назад към събитията, едва ли е било най-подходящото име за куче, подарено на американка. Породата става много популярна като домашен любимец и благодарение на американските военни, които се завръщат у дома с такива кучета след Втората световна война, а американската Акита вече се счита за отделна порода от японската Акита.
Но любителите на кучета не трябва да позволяват истории от войната или трогателната история на Хачико да замъгляват преценката им, когато избират куче от породата за домашен любимец, защото кучето Акита не е средностатистическо домашно куче. Интелигентно и бързо изпадащо в отегчение, то няма да се търкаля от радост, да се преструва на умряло или да тича след топката, за да я върне обратно, с надеждата да получи лакомство за награда. По-вероятно е кучето Акита със силната си воля и независим характер да поема инициативата в дома на стопанина си, когато му се предостави и най-малката възможност. То не се интересува от глупави кучешки игри и няма да си пилее енергията да тича да ви донесе подхвърлена пръчка, когато може да преследва истинска плячка. За съжаление много хора не могат да разберат, че това е куче, което не е загубило връзка с дивата си природа. Увереният стопанин трябва да бъде в състояние да извади наяве всички положителни черти на породата, но той трябва първо да се докаже пред кучето, преди то да реши дали желае да бъда негов верен приятел.
