Малко картини събуждат представата за традиционните коледни празници така силно както огнището, в което пламти запаления бъдник на Бъдни вечер. Това е отсечен ствол от дъб, бряст или крушово дърво, като според вярването светлината и топлината на бъдника символизират не само раждането на новото слънце и Иисус Христос, но и благодарение на огъня на празничната трапеза гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка, на която се нарича и първият къшей при разчупването на празничния обреден хляб.
Интересното е, че и в англоезичния свят съществува такава традиция, като бъдникът се нарича Yule log. В миналото той е бил в центъра на празничното оживление и винаги е бил нещо повече от източник на топлина и място, където се е приготвяла храна – имал е религиозно значение, бил е в сърцевината на празничния ритуал и запалването му е съпровождало специфичните песни, танци и забавления през това време на годината. Интересното е, че както у нас, така и в Англия малцина знаят историята зад древния обичай на запалването на бъдника (Yule log).
Нека да се вгледаме в английския израз Yule log (често се използват и изразите Yule clog или Christmas block) – той е съчетание от думите Yule и log. Думата log дефинира предмета и означава „дънер, цепеница“, докато терминът Yule идва от староанглийската дума geol, която има много значения. От християнска гледна точка думата Yule често е свързвана с празничното настроение около Рождество; но ако се вгледаме в думата от перспективата на езическата традиция, ще установим, че Yule е дума, свързана с празничните ритуали, съпровождащи зимното слънцестоене. И понеже датите на двата празника се припокриват, терминът просто е останал един и същ, но с различни значения и интерпретации.
Въпреки романтичната идея, че бъдникът е традиция, запазена от Средновековието, с изненада узнаваме, че дори през 20 век в някои области запалването на бъдника продължава да е обичайна практика. В северната и западната част на Англия се разказват истории за запалване на бъдника и обреди, свързани с него до 20-те години на 20 век, а в някои части на югозападна Англия подобни наблюдения са правени дори до 2003 година. Запалването на Yule logs като част от английската традиция се пренася заедно с английските заселници дори в САЩ, където някои местни общности все още организират така наречения „лов на бъдника“ (Yule log hunt).
Използването на термина Yule става за пръв път в творбите на Почтения Бийд (726 г.), монах от манастира в Джароу, и макар самият предмет да е бил познат на Бийд, трябва да измине почти хилядолетие, преди терминът Yule log, такъв, какъвто го познаваме днес, да бъде използван за пръв път. Първата известна употреба на израза е в творбата на английския историк Хенри Бърн Antiquitates Vulgares (Antiquities of the Common People) (1725 г.), където той обяснява: „Склонен съм да смятам, че дънерът носеше името Yule-Log заради това, че е бил изгарян като символ на „обръщането“ на слънцето“. Нашият термин се появява и в една от творбите на известния поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу, King Witlaf’s Drinking-Horn, където той пише: „Бъдникът изпука в огнището“.
