Според хората, съществуват основно два вида престъпления. Единия тип, за който често мислим във връзка с престъпността (кражба, убийство, нападение, разпространение на наркотици и т.н), често се смята за престъпление на така наречените „сини яки“ поради това, че подобни престъпления най-често се извършват от представители на работническата класа; другият тип престъпления са в основата на днешния израз: престъпност на „белите яки“. Макар да смятаме, че този род престъпления са повод за популярни съдебни дела за „големите пари“ и привличат огромен медиен интерес, когато дойде ред до това да си обясним какво точно означава понятието и как се е сдобило с това прозвище, мнозина изпадат в недоумение. Така че, нека се разровим малко по-дълбоко.
В основата си, престъплението на „белите яки“ е престъпление без насилие, извършено от индивид или група с единствена цел финансова изгода. Първото споменаване на фразата на английски език може да се види в брой от 1940 г. на списание American Sociological Review, в което се обсъжда въпроса защо: „Финансовата загуба от престъпленията на „белите яки“, колкото и да е голяма, е по-малко важна от вредата, нанесена върху социалните отношения.” Но ако се вгледаме в брой от 14 ноември, 1928 г. на вестник Ironwood (щата Мичиган) Daily Globe, където пише: „Освобождаването му би оставило впечатлението, че образованите престъпници с „бели яки“ са в привилегировано положение”, можем да видим, че идеята е била ясна 12 години преди първоначалната употреба на израза.
Ако оставим настрана дефиницията и употребата, терминът определено заслужава да бъде разгледан. В основата му, естествено, е думата crime (престъпление), която идва от старофренската crimne и произлиза от латинската crimen (обвинение или престъпление). В смисъл на деяние, наказуемо от закона, първата употреба на думата crime може да се види в Библията на Уайклиф от около 1384 г., където в Деяния 23:29, пише следното: „И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови.“
Изразът е съставен от съчетанието на crime като съществително и прилагателното white-collar (с бяла яка). Като комбинира производните на протогерманската дума hweit (бял) и старофренската coler (яка), терминът, който конкретно визира белите ризи на служителите в офисите, е метоним за човек, който извършва професионална, ръководна или административна (следователно не включва ръчен труд) работа. Терминът „бяла яка“ е популяризиран от американския автор Ъптон Синклер през 30-те години на 20 век, който го използва като съществително, а доста преди това се появява прилагателно във вестник Logansport Daily Reporter (щата Индиана), в който на 20 август 1910 пише: „Бялата яка го подмами в града и той си намери работа, на която да може да носи бяла яка цяла седмица”, а вестник Galveston Daily News (щата Тексас) пише в заглавие на 23 юли 1911 г.: „Няма работа за „бели яки“.
Освен разбирането на израза, неговия произход и какво означава в абстрактен смисъл, престъпността на „белите яки“ обикновено включва познати видове финансови измами. Ето някои примери: измама с ценни книжа, която включва всичко от широко оповестяваната търговия с вътрешна информация до теми като незаконно присвояване на средства, фалшифицирани финансови отчети, манипулиране на цените на акциите; пране на пари, което представлява движение на пари чрез трансфери и сделки, за да се маскира незаконният им произход; и придобилата неувяхваща популярност “Схема на Понци“ (финансова пирамида), което включва извличане на печалба от привличането на все по-широк кръг инвеститори и постоянно циркулиране на инвестициите, за да се създаде илюзия за устойчивост. И въпреки че изброихме някои примери, те съвсем не са единствените видове престъпления на „бели яки“; нещо повече – появата на все по-нови технологии, находчивостта и готовността на някои да поставят финансовата печалба над всичко означава, че като консуматори и инвеститори трябва да сме бдителни, за да не попаднем в клопката на тези схеми, ако е възможно.
Или както гласи старата поговорки: „Ако изглежда прекалено хубаво, за да е истина, вероятно е.”
