Вчера се гмурнахме във фестивала Холи – фестивала на цветовете, за да разберем защо се шуми толкова около него. И както научихме, празникът с ярките си цветове създава атмосфера на радост и се разпространява по целия свят.
Днес ще се гмурнем още по-дълбоко във водите на упойващата атмосфера, като проучим едно интересно питие, свързвано с празника Холи – питието, наречено бханг.
Да, наистина, думата звучи като ономатопея, която произлиза от звука на два предмета, сблъскващи се един в друг, но в случая думата означава индийска млечна напитка с богата история.
Кое прави това питие специално? Отговорът може да изненада някои – съдържа доста сериозно количество упойващ канабис!
Бханг представлява млечен шейк, който се приготвя от листа и пъпки на женското растение на канабиса (да не забравяме, че от женското растение се добива тетрахидроканабинол (THC) – химическото съединение, на което се дължат повечето от ефектите на марихуаната).
Името на специалното питие има доста семпла етимология – произлиза от санскритската дума bangha, която означава коноп.
Конопът, наричан бханг, има богата история на индийския субконтинент, използван е още от ведическия период, когато са създадени най-старите хиндуистки скулптури (между 1500-500 преди Христа). Питието е неизменна част от културата на Северна Индия, използва се за засилване на медитацията и като помощник на духовния екстаз най-вече от последователите на суфизма и отшелниците садху (садху са мистици, изцяло отдадени на медитация и съзерцание. Живеят в пълна изолация и отшелничество, в отдаденост на Брахман, за да постигнат мокша – четвъртата и последна цел на живота на индуистите).
В днешно време често се случва да се видят отшелници садху, които пушат или пият канабис по улиците на Индия като част от техните религиозни ритуали.
Днес западните пътешественици предупреждават, че пиенето на бханг не е препоръчително, тъй като нивата на интоксикация са твърде високи за онези от нас, които не са светци. Интересно е кога за пръв път западните хора са подушили свещения, носещ чувство за щастие екстракт на бханг?
През 1598 г. в историческия си труд, документиращ пътешествия и открития в Източните и Западните Индии, нидерландският търговец и историк Ян Хюйген ван Линшотен описва консумацията на някои регионални упойващи субстанции (включително смесената с опиум турска боза) и посвещава три страници само на бханг. Споменава изобилието от упойващи средства: „Много видове опиати като амфион, опиум, камфор, бханг“.
Половин век по-късно английският кралски историограф Джеймс Хауел в своите „Писма“, писани по време на задържането му в плен във военноморския флот, описва колко ценно и рядко срещано е питието: „В страните от Изтока…има питие, наричано бханг, което е необичайно на вкус и много ценно“.
Век след първото споменаване на бханг от пътешественик, пътувал из Индия, се появява следващото писмено свидетелство, което разкрива основните съставки на напитката. 1698 г., Джон Фраер и A new account of East-India and Persia (Ново описание на Източна Индия и Персия): „Бханг (приятно упойващи семена, смесени с мляко)“.
Където и да ви поведе онази непреодолима страст към пътуване, която в англоезичния свят се нарича уондърлъст, бъдете много предпазливи на местата, където се предлагат „щастливи“ храни и напитки, защото вместо да ви доближат с една стъпка до духовно преживяване, те могат да ви изпратят директно при самия Създател.
