Думата бомбардировач (bomber) се появява за пръв път в английския език преди сто години в описание на битка по време на Първата световна война.
Изкована през 1915 г., думата bomber първоначално се отнася за войник, участващ във военните действия от окопите, който носи „ двайсетина или трийсетина бомби или гранати около кръста си“. Войникът хвърлял гранатите по врага от относителната безопасност на окопа.
По време на войната технологиите бързо се развиват и много скоро бомбите започват да се пускат по въздуха от самолети. Ранно описание как самолети се включват във войната може да се намери в класическата военна творба на Алън Бот „Разходка на летеца“ (An Airman’s Outing), публикувана за пръв път през 1917 г. Малко по-късно заглавието й е променено на „Кавалерия сред облаците“ (Cavalry of the Clouds). Алън Бот е бил артилерист, който по-късно става пилот и сваля пет самолета на противника. След войната работи като журналист и е един от основателите на независимото британско издателство „Пан букс“. В книгата в детайли са описани ролята и функциите на бомбардировача, чиято цел е “да вгорчи живота на врага като унищожи комуникациите му, пускайки бомби върху заводи, летища, щабове, железопътни връзки и складове с амуниции”. В нея са включени и ярки моменти от зараждането на модерната въздушна военна тактика – бойни самолети, които съпровождат бомбардировачите на техните мисии, за да ги защитят от противниковия огън.
Когато настъпва Втората световна война, въздушните сили вече са смятани за ключ към военния успех и ескадроните с бомбардировачи, които атакуват производствените мощности на врага и инфраструктурата стават неизменна част от тази стратегия. По това време се появява и изразът самоубийствен атентат (suicide bomber) във връзка с атаките на бойци камикадзе на Тихоокеанския фронт. Изразът обаче започва да се използва широко в английския език едва след серията ливански самоубийствени атентати срещу френски и американски войници през 1983 г.
