Американският сенатор Юджийн Маккарти беше цитиран да казва: „Единственото нещо, което ни спасява от бюрокрацията, е нейната липса на ефикасност“. И макар чувствата, които поражда това изявление, както и самата бюрокрация, да са тясно свързани с индивидуалното мнение за ролята, която трябва да играе правителството, няма съмнение, че тъкмо бюрокрацията се оказва най-често обект на атаки, когато се оплакваме от държавата. Много често когато дадена програма надхвърли бюджета си, не успее да покрие нуждите или надхвърли потребностите, заради които е била създадена, бюрокрацията получава лъвския пай от обвиненията, независимо от истинската причина за провала. За да разберем по-добре защо този термин има толкова негативна конотация, важно е да хвърлим поглед върху самата дума и проблемите, които този негативизъм може да създаде.
Думата bureaucracy се е появила в средата на 18 век и произлиза от френския термин bureaucratie. Използвана е за пръв път от икономиста Жан Клод Мари Венсан дьо Гурне. Създадена по подобие на вече съществуващи гръцки думи като демокрация и аристокрация, думата буквално се превежда като „власт на писалището и офиса“.
На практика бюрокрацията завзема правомощията на държавата и се опитва да упражнява тези права по подходящ начин върху населението. За съжаление, понеже задълженията и ангажиментите на държавата стават все по-сложни, бюрокрацията се разраства неимоверно, за да посрещне тези нужди.
Зад донякъде невинното определение, дадено от дьо Гурне, се крие онова, което днес е видно повече от всякога – планина от объркващи наредби и административни процедури, попълване на формуляри и безкрайно чакане. Това схващане за смисъла на термина се потвърждава от една скорошна проверка на Националната здравноосигурителна система, проведена от Информационния център по здравеопазване на Обединеното кралство, според която новоназначените лекари са принуждавани да използват две трети от времето си, за да преглеждат и попълват здравните картони на пациентите, вместо да практикуват реална медицина. Освен това, за да отговорят на бюрократичните изисквания, специалистите в повече от две трети от всички наблюдавани медицински клиники са били задължавани да си водят бележки на ръка и след това да ги вкарват в електронната система, пилеейки време и ресурси.
Първата известна употреба на нашата Дума на деня е в брой на The Times от 11 ноември, в който се говори за скептичното отношение на обществеността към този мистичен феномен: „От това многообразие от служби се пръкнаха сложни интриги с неясни и трудно предвидими елементи, наречени бюрокрация“. До 1861 г., когато това разбиране на думата вече се е утвърдило, изданието Hampshire Advertiser оплаква увеличаващата се сложност на системата: „Цялата тази бюрокрация трябва да бъде задвижена с едничката цел да реши дали на двама души трябва да бъде позволено да се оженят“. Към средата на 20 век терминът започва да се използва в по-широк смисъл, както може да се види в донякъде едностранчивата творба на Джордж Тревилиан English Social History (1942 г.) (Английска социална история), където той пише: “Много стари семейни фирми бяха заменени от дружества с ограничена отговорност с бюрокрация от мениджъри на заплата“.
Ясно е, че законите не се пишат и прилагат сами и затова се нуждаем от известно количество бюрокрация, за да функционира обществото, но големият въпрос „колко“ винаги усложнява нещата.
