Когато мислим за сосове и подправки, които са типично британски, обикновено се сещаме за два продукта – горчицата Colman и сосовете HP. Като имаме предвид, че кафявите сосове с марката HP са донякъде съвременно изобретение (някъде от средата на 19 век) и в момента се произвеждат извън Обединеното кралство, става ясно, че те трудно могат да се сравняват с една подправка, която жителите на Острова са познавали и обичали дори преди Англия да започне да се нарича Англия – горчицата или синапа. (В английския език думата mustard означава и синапено семе, и продукта от нея – горчицата.) Почитателите на жълтата паста трудно могат да си представят какъв би бил вкусът на сандвич с говеждо месо или наденички без горчица, но като оставим настрана факта, че горчицата е неизменна част от едно скучно меню, какво всъщност знаем за думата mustard?
И въпреки че консервната кутия на Colman се произвежда от 1814 г., сместа, която се съдържа в кутията, има много по-дълга история. Преди да стане популярна по целия свят, горчицата първоначално е била отглеждана като подправка от цивилизацията по река Инд още преди 1800 г. преди Христа. Колкото до интереса на англичаните към продукта, те го дължат на древните римляни, които първи ги запознават с пикантната (ardens на латински) подправка, съставена от жълтите синапени зърна и младо вино (mustum на латински), а от там се получава must-ard. Освен че има латински корени, думата mustard навлиза в английския език в края на 13 век от старофренски благодарение на норманите.
Любопитно е, че нещо така тясно свързвано с историята на Острова преди десетина години е било заплашено от изчезване. През 2006-07 г. поредица от години с неблагоприятни метеорологични условия, несекващи проблеми с наторяването и обща липса на инвестиции, довеждат до най-лошата реколта от синап. Това предвещава банкрут за много фермери и те преминават към по-лесни и по-доходни насаждения като рапица и жито. Група от 11 непоколебими фермери от Източна Англия обаче се заинатява и решава да се бори, като сформира и финансира създаването на кооператив. Благодарение на усилията им, както и на все по-разнообразния пазар за синапеното семе – нови приложения в медицината като биологично дезинфекционно средство например, цената за тон се покачва. Днес картината изглежда благоприятна и има вероятност синапът да намери траен дом в Англия за години напред.
Първото известно споменаване на думата mustard в английския език е от преработеното издание от Джон Уеб на оригиналния труд на Йоханес де Кемзи от 1289 г. A Roll of the Household Expenses of Richard de Swinfield (Свитък с домакинските разходи на Ричард де Суинфилд), където, като се споменава оригинална горчица на прах, просто е написано „In mustard“ (в горчица). В края на 14 век и в началото на 15 век англичаните се запознават с първата рецепта за горчица: това става в The Forme of Cury (Видове готварство), а рецептата включва гръцко вино (ликьорното вино Марсала) и втечнен мед заедно с горчица и стафиди. Като се отдалечава от областта на храненето, думата mustard много скоро придобива по-широко значение, като обикновено това се дължи на цвета или плътността й. Тя дори е цитирана от Шекспир във второ действие на „Хенри IV“, когато Фалстаф описва смешника Пойнс като човек, на който „остроумието му се точи като тюксбърийска горчица“.
