Ханами на японски означава „наблюдаване на цветя”, въпреки че днес терминът се отнася до наблюдаването и възхищението от цветовете на вишневите дръвчета, които цъфтят напролет из цяла Япония. Думата ханами (hanami) е въведена за пръв път в английския език през 1891 г. от американската писателка Алис Мейбъл Бейкън. Животът й е свързан с Япония. Когато е на 14 години, бащината й къща се превръща в място за среща на японски жени, получили образованието си в САЩ. Първата ученичка е японско момиче, с което Алис Бейкън създава дълготрайно приятелство. По време на едно от посещенията си в Япония тя преподава английски език, при друго основава училище и осиновява две японски момичета, като описва преживяванията им в серия от книги и есета. В книгата си „Японски момичета & жени“ ( „Japanese Girls & Women“) тя пише как „Ханами или пикник до популярни места за наблюдаване на някои цветове, които цъфтят през сезона, представлява едно от най-големите удоволствия на градските жители“.
Първоначално това е било обичайно занимание за членовете на императорския двор, датиращо от 8 век, културно преживяване, което се е предавало от поколение на поколение – от дворцовия елит на класата на самураите и оттам – на обикновените хора. Наблюдаването цъфтежа на дърветата може да не звучи като зашеметяващо изживяване, но ако наистина искате да усетите вкуса на японската култура, ханами е събитие, в което си заслужава да се включите.
Всяка година прогнозата за времето рано през пролетта акцентира върху началото на цъфтежа на черешовите дървета. Цветчетата се разпукват първо на южните японски острови Окинава, но след това в рамките на няколко седмици този „фронт от цъфтящи вишни“ бавно напредва на север, докато цъфнат дръвчетата и на северния японски остров Хокайдо. Това все още може да не звучи достатъчно вълнуващо, но просто се опитайте да си представете как се разхождате в един от най-големите паркове в Токио, „Йойоги Коен“, и как всяко дърво е покрито с плътен балдахин от нежни цветчета, бели с леки розови оттенъци. Когато падат, те се посипват по земята в плътен бял килим, който наподобява снежна покривка. Това се случва във всички паркове, по улиците, обградени от двете страни с колони от дървета, и покрай реките, и създава красива гледка, която съживява и най-мрачната индустриална бетонна джунгла.
В този момент започват така наречените ханами партита. Тълпи от хора се втурват към обществените паркове, въоръжени с големи сини чаршафи за пикник, закуски и бира и започват трескаво да търсят местенце под някое от вишневите дръвчета. Чиновниците в офисите обикновено изпращат някого още сутринта да разположи чаршафите, да маркира мястото с името на групата, така че когато настъпи вечерта, да могат всички заедно да седнат под дървото и да пият до ранните часове на нощта. Ханами партитата понякога стават твърде шумни, но атмосферата винаги е приятна.
Като добавка към ханами партитата, съществува и друго интересно преживяване – снимане в едър план на вишневите цветове, независимо от това дали става въпрос за самотно дърво в близост до автобусна спирка или за няколко дръвчета край реката. За японците цветовете на дръвчето са не само източник на естетическо удоволствие – мимолетната им красота е олицетворение на същността на самия живот.
