Думата хаштаг, толкова модерна в България напоследък, бавно си е проправяла път, докато се превърне в един от най-ярките символи на последното десетилетие. Символът # днес е мощно маркетингово средство и е познато като хаштаг, въпреки че е било по-известно като знак за число, за мярката за тегло паунд, а в компютърните среди и като октоторп (диез) или просто решетка.
Историята на символа # започва в средата на 14 век с въвеждането на абревиатурата „lb“ (от латински libra pondo, в буквален превод „тегло от един паунд“) за единицата паунд като мярка за обем. Като много стандартни съкращения от този период, „lb“ се е изписвала с допълнителна хоризонтална черта и през следващите години „lb“ се видоизменя в много по-лесния за изписване символ #.
Основният смисъл на символа се променя през 20 век и той започва да се използва за обозначаване на числа (най-вече в Северна Америка), по-късно се използва активно в машинната комуникация и продължава живота си като октоторп или хаш.
Според една теория в началото на 20 век корпорацията „Teletype“ използва за пръв път # със значение на число. Въпреки че знакът хаш като телефонен клавиш е въведен още през 60-те години на 20 век, той и днес е популярен начин за препращане на потвърждения чрез автоматизирани телефонни системи. Символът играе важна роля при старите пишещи машини, а по-късно е пренесен върху клавиатурите на компютрите. Тогава започва бляскавата му кариера като средство за улеснение на комуникацията в компютърната ера и през 70-те и 80-те години символът # намира мястото си в различните компютърни програмни езици, за да подчертае специално значение, команда или групови предимства.
През 1988 г. се създава Internet Relay Chat (IRC) – предвестникът на модерната масова социална комуникация за множество потребители, при която имената на каналите са предхождани от знака #, и символът се използва, за да означи различни групи и теми.
Twitter – майката на хаштаг – се учредява през март 2006 г. Около година по-късно, на 23 август 2007 г., като следствие на концепцията за групиране около определена тема в IRC (разговори чрез интернет), защитникът на идеята за свободен достъп до софтуер Крис Месина е първият, който предлага да се организира изпращане на групови съобщения по Twitter, като използва знака за паунд, като изпраща съобщението: „Какво ще кажете да използваме знака # (паунд) за групи. Както в #barcamp [msg]?“ (BarCamp е международна мрежа на групи потребители, обединени около технологични въпроси). Така се ражда първият хаштаг като знак, предхождащ постовете в Twitter.
Във втория пост за деня Месина усъвършенства идеята, като предлага канализиращи тагове, които дават възможност на потребителите да „подслушват“ какво се случва в канала и да предлагат нов дизайн на комуникацията в Twitter. Той нарича тези тагове „канали“. Писателят Стоуи Бойд е човекът, който предлага името „хаш тагс“.
Година по-късно, хаштагът си проправя път от техническите среди към политическата сцена, когато група от консерватори използва знака #, за да окуражи Конгреса да гласува енергийния бюджет.
През 2009 г. Twitter официално възприема идеята и прави хипервръзка към хаштаг, като му дава невероятен тласък. Днес хаштагът присъства навсякъде в ежедневието ни, при това далеч отвъд Twitter, където сме обградени плътно от #хаштагове.
През май 2014 г. речникът Merriam Webster добавя 150 нови думи към базата си данни, които „отразяват растящото значение, което има технологията върху човешките усилия, специално в социалните мрежи“. На първите места се класират краудфъндинг (crowdfunding – иновативен начин за набиране на финансови средства, който събира хора със сходни интереси), селфи и хаштаг.
Но истинското коронясване на думата хаштаг става месец по-късно, когато Оксфордският английски речник също му отрежда достойно място, подчертавайки колко широко е разпространението на термина. Речникът дефинира хаштага така: „(в сайтовете в социалните медии и приложения) дума или фраза, предхождана от знака хаш и използвана да идентифицира послания, свързани с определена тема“.
Последвайте @EVSTranslations в Twitter, за да прочетете повече за произхода на думите.
