Пътеводител / Guide book
Първата истинска туристическа „атака“ според днешните стандарти е осъществена от британски аристократи на територията на континентална Европа. След като са посещавали подходящи училища и университети (по онова време са съществували само Оксфорд и Кеймбридж), е идвал моментът за така наречената Голяма обиколка с цел да видят света, т.е. Европа. По време на тази обиколка, тогавашните британски туристи-аристократи задължително е трябвало да видят останките от гръцката и римска античност, както и да придобият представа как изглежда съвременна Европа.
Както е добре известно, туристите се нуждаят от пътеводители, които да ги насочват какво точно да видят. И по онова време са съществували някои книги за пътешествия със съвети как да се пътува по най-добрия начин, но тъкмо огромния наплив от британски аристократи в Европа става причина за появата на по-богати на информация книги. Така възниква необходимостта от пътеводители.
Думата пътеводител (guide book) се появява за пръв път в английския език в подходящо озаглавения за целта „Дневник“ (The Journal) от Джон Майн по време на обиколка на Континента след падането на Наполеон през 1814г. Писателят, който по време на пътешествията си дава на англичаните думата конфети, не е бил нито благородник, нито е учил в университет, но независимо от това е обикалял Европа. Нуждаел се е от пътеводител и е имал избор при закупуването на такъв. Думата пътеводител вече е била навлязла в употреба, ако съдим по съществуващи препратки в различни източници от този период.
Това е началото на индустрия, която в последствие се разраства неимоверно, достигайки създаването на хиляди книги, но днес вече е в заник. През последните пет години годишните продажби на пътеводители са спаднали с около 40 %. В крайна сметка благодарение на интернет достъпът до информация за пътешествия е незабавен, постоянно осъвременяван и предлага директни услуги. Защо при това положение да се купува пътеводител във формата на книга?
