Думата произлиза от Индия от думата на хинди „champo”, която означава масаж. Тя е използвана за пръв път от Ханс Слоун (на когото е кръстен известният площад и който въвежда няколко думи в английския език, включително думите „самурай” и „вивисекция”, голям почитател на какаото). През 1698 г. той описва онова, което нарича „шампинг”, като уред за масаж, използван в Китай. Тази идея за шампоана като равнозначен на масаж е била на мода в продължение на 150 години, често с екзотичния привкус на нещо, което се прави в Азия.
В съвременното си значение, свързано с измиването на косата, думата шампоан се използва за пръв път в „Речник на английския език” на Уорчестър, публикуван в Бостън през 1860 година. В продължение на 30 години речникът е смятан за най-добрия сред речниците в Америка. Това е първият американски речник, който включва много диаграми и синоними. Но в началото използването на шампоан не е било много забавно. Използвал се е само сапун. По-късно са били прибавяни билки.
Редовното миене на косата със съответното използване на шампоан се е превърнало в стил на живот. Днес шампоанът и балсамът за коса са сериозен бизнес, който има много ботанически, билкови, овлажняващи и хидратиращи аспекти. Консуматорите са доволни, когато продуктите са дерматологично тествани и имат неутрално pH. Общо взето пазарът е много специализиран и фрагментиран с продукти, предназначени за различни типове коса (за пърхут, мазна или суха), или стилове (за права или къдрава коса). Дори от най-търсения продукт се продават не повече от 30 милиона шишета годишно по целия свят.
Днес във фризьорските салони нещата са се върнали почти в изходно положение. Не е достатъчно косата ти просто да бъде измита и изплакната. Масажът е част от процедурата точно както е било в началото. Може би Ханс Слоун нямаше да е много изненадан, ако можеше да чуе думата днес.
