Откакто преди двадесетина години се появи изразът „емоционална интелигентност“ (през 1996 година, ако трябва да бъдем точни, популяризиран в книгата “Emotional Intelligence” (Емоционална интелигентност) от Дан Колман), темата как да обсъждаме емоциите и как да ги управляваме успешно е изключително популярна.
Много се пише и говори и за информираността по отношение на психическото здраве като ключ към по-добро разбиране на собствената психика и тази на околните, и съответно − към по-добри взаимоотношения и изява в повечето сфери на живота.
Изследванията показват,че липсата на удовлетворение от собствения живот често е свързана с неспособността ни да признаем, контролираме и показваме емоциите си по подходящ начин. Разбира се, ефективната комуникация се осъществява и в двете посоки, така че реципиентът на предаваното послание трябва да бъде емпатичен. Това означава, че човек трябва да направи съзнателно усилие, за да се постави на мястото на другия. Емпатията представлява такова преживяване, при което се прави опит да се разбере и дори почувства състоянието на другия.
В английския език думата empathy се появява за пръв път през 90-те години на 19 век като термин в психологическата теория на Курд Ласвиц, с който се назовава физическото свойство на нервната система, аналогично на електрическия капацитет, за което се е смятало, че е свързано с чувствата.
Значението emotional mirroring (емоционално огледало) се появява през 1909 г., когато английският психолог Едуард Брадфорд Титченър използва термина empathy (емпатия) в своите „Лекции върху експерименталната психология на мисловните процеси“: „Не само че изпитвам сериозност, скромност и гордост…но и ги усещам и задействам с мускулите на съзнанието. Това, предполагам, е елементарен случай на емпатия, ако можем да изковем този термин като превод от Einfühlung.”
Титченър моделира думата по подобие на немския термин Einfühlung (ein (във) + Fühlung (чувство)), създаден от немския философ Роберт Фишер, който го използва за пръв път в писмена форма през 1873 г. в докторската си дисертация On the Optical Sense of Form (За оптичното усещане на формата).
Фишер, от своя страна, създава думата като превод от гръцката empatheia, със значение на физическа страст или страдание (en, (във) + pathos (страст или страдание)) и въвежда концепцията за Einfühlung във връзка с изкуството.
Друг немски философ, Теодор Липс, разширява значението на термина до областта на междуличностните отношения като смята Einfühlung за нещо подобно на чувството за естетическа симпатия. През 1912 г. в списание The Academy: a monthly record of literature, learning, science, and art той пише следното: “[Липс] излага теорията, че оценяването на едно произведение на изкуството зависи от способността на наблюдателя да проектира своята личност върху обекта на съзерцание. Човек трябва „да се почувства вътре в него“…Този психически процес той нарича с името Einfühlung или, както се превежда − empathy.”
През 1946 г. списание Clinical Psychology първо публикува материал за междуличностната емпатия и разликата между емпатия и симпатия: „Отношението към клиента като на човек към човека се характеризира в идеалния случай с разбирането за емпатия, без хаотичното качество на идентификация или подкрепата на симпатията.”
Някои хора по-лесно изпитват емпатия от други. Ние притежаваме така наречените „огледални неврони“, които са отговорни за нашата реакция и възпроизвеждането на емоции, изразени от околните. И все пак, коледните празници са времето, когато емпатията разцъфва по естествен начин у всички нас. Може би това се дължи на религиозното послание на празника, който отваря сърцата ни за другите, за да се опитаме да разберем техните чувства и гледна точка.
Покажете емпатия и направете света си малко по-добър през 2017-та!
