Гейша е красивата и енигматична японка, която посреща гости и ги развлича със своя чар и артистични умения. Думата често се разбира погрешно от хората извън Япония, които ги смятат за проститутки или обичайна компания в баровете. Всъщност, гейшата води дисциплиниран живот в затворено, почти тайно общество, управлявано от сложна йерархия. Гейшите са високо образовани в областта на изкуството, традиционните танци, музиката и социалния етикет и са наемани от клиентите, за да осигурят забавление вечерта. Не може да се отрече обаче, че сексът играе някаква роля в света на гейшите и най-вече в традиционното – днес вече смятано за противозаконно – предлагане на търг на девствеността на чиракуващата гейша, въпреки че това никога не е било цел в работата й.
През 21 век, гейшите са на изчезване – те обитават свят, който се е отдалечил твърде много от тяхната същност. През Втората световна войни жените масово работят във фабриките, за да подпомогнат войната и изоставят гейша къщите, наречени окия, а днешните японки не се интересуват от този демодиран стил на живот. Ако пътувате до квартала Гион в Киото обаче, можете да наблюдавате гейши. Ако се разхождате около гейша къщите в околността, можете да се натъкнете на интересна гледка – как гейши, пристъпващи неустойчиво и предпазливо, ситнят към поредното място за среща. Те представляват красива гледка с техните изискани кимона и сложни прически, служещи единствено да изострят интереса към тях. Благодарение на широките токове на сандалите им и тесните кимона, те, колкото и да се опитват, никога не могат да задминат досадните чуждестранни туристи, жадни да заснемат такава рядка гледка.
Филмът „Мемоарите на една гейша“ по книгата на Артър Голдън със същото име разказва историята на младо момиче, продадено на гейша къща от бедните му родители. И книгата, и филмът имаха голям успех сред читатели и зрители, макар и по-малко в Япония, където зрителите бяха много нещастни, че главната роля на гейшата беше изиграна от китайска актриса. Китай също счете за нужно да отмени филмовата премиера, защото китайците бяха възмутени, че китайската звезда играе роля на японска проститутка. Междувременно всички останали сметнаха, че темата за национализма е съвсем неуместна, когато става въпрос за интригуваща история с красива кинематография и костюми, достигнала до съзнанието на всеки зрител по света благодарение на качествен превод на субтитри.
Сър Едуин Арнолд (1832–1904) е английски поет и журналист, живял в Япония в края на живота си. Той е писал книги за страната, а третият му брак е с японка на име Тама Курокава. Той пише статия в британското списание „Контемпорери ривю“ през 1866 г. В нея разказва за парти, на което са били поканени всички гейши в Киото. Киото е културният център на гейшите и Арнолд живее в Япония по време на най-голямата им популярност. Вероятно е имал достатъчно късмет, за да ги срещне и да научи малко повече за мистериозния им свят.
