Някои хора предпочитат да украсяват коледното си дърво с по-малко лъскави гирлянди, но други харесват дърво, което почти не се вижда изпод цяла пряспа от гирлянди.
И макар героят Франк Костанза от сериала „Зайнфелд“ (в ролята е актьорът Джери Стилър) да заявява, че смята „гирляндите за много разсейващи“, мнозина от нас смятат, че коледното дръвче не би изглеждало същото, без да е окичено с гирлянди.
И макар гирляндите днес да не са толкова популярни, както преди две десетилетия, тези нанизани лъскави лентички от станиол са едно от онези привидно модерни неща, които всъщност в една или друга форма са около нас от стотици години.
Първоначално английската дума tinsel се появява някъде през 15 век от старофренската дума estincelle, която означава „искра (светлина)“. Дефиницията отразява едно по-ранно значение – на плат, в който са втъкани златни или сребърни нишки. Като имаме предвид приликите с онова, което днес на английски се нарича garland, връзката между лъскав плат и декоративна лента е твърде възможна. И все пак, модерният продукт и дефиницията на онова, което днес наричаме гирлянди произхожда от немския град Нюрнберг около 1610 г.
Оригиналните немски гирлянди са направени от пресовани нишки от истинско сребро, което обяснява защо много скоро този скъп материал е бил заменен от други лъскави метали като алуминий – по-евтин метал, който изисква по-малка поддръжка.
Свързани с лампички около коледното дърво, за да олицетворяват звездното небе около сцената на раждането на Младенеца, металните гирлянди също така означават, че семейството ще изхаби по-малко свещи и така ще се намали рискът от пожар. След като е достигнало вече своя пик, използването на гирлянди остава сравнително високо и е забележително с дългата си употреба. Американската компания Brite-Star, която произвежда 80% от гирляндите за американския пазар, е произвела от средата на 50-те години на 20 век достатъчно гирлянди, за да ги опаше до Луната и обратно или около 1,6 млрд. гирлянди.
Първата известна употреба на думата е в документ, оставен от антикваря Н. Х. Никълъс Privy Purse Expenses of Elizabeth of York (Разходи за лични нужди на Елизабет от Йорк), където един от разходите е отбелязан като „Черен гирлянд от сатен със скъпа направа“, което показва, че е направен от ръчно тъкан плат. В творбата на Филип Стъбс от 1583 г. The Anatomie of Abuses (Анатомия на заблудите) се споменава за употребата на гирлянди не само като вид плат, но и за декоративни цели: „Всяко място беше украсено с тъкани, изтъкани със златни или сребърни нишки, гирлянди, гоблени“. И накрая, една не особено ласкателна употреба – нашата дума е била използвана за случаите, когато блясъкът на гирляндите заблуждава относно реалната стойност на нещата или както Мери Ан Еванс (т.е. писателката с псевдоним Джордж Елиът) пише в историческия си любовен роман Romola (1863 г.): „Ера, по-лоша от желязната – ерата на гирляндите и шифона“.
