Наистина, както се пее в популярната песен на Боб Дилън, „Времената се менят“. От първите дни на индустриалната революция до днес машините променят начина, по който работим и живеем; и все пак, макар да е лесно да се обърнем назад и като направим сравнение да установим колко по-добре са нещата днес в сравнение с миналото, понякога е трудно да се види и разбере – може би защото сме насред ставащото – че нещата не са престанали да се променят. Сред тези настоящи и потенциални бъдещи промени е една промяна, формулирана от експерта по глобализация Ричард Болдуин, преподавател във Висшия институт в Женева, Швейцария, наречена globotics (глоботика), но въпреки сравнително семплото звучене на тази все още ненавлязла в българския език дума, тя включва преплитането на много идеи, които биха могли да окажат дълбоко въздействие върху всички нас.
Преди да навлезем в цялостната концепция, нека да разгледаме самата дума. Както може да се предполага, тя произлиза от заглавието на книгата от 2019 г. на Ричард Болдуин, The Globotics Upheaval: Globalisation, Robotics and the Future of Work (Подем на глоботиката: Глобализация, роботика и бъдеще на труда). Самата дума е получена от сливането на думите globalisation (глобализация) и robotics (роботика). Ако продължим да разчленяваме нещата, коренът на термина globalisation, който означава действие или процес на създаване на нещо глобално, може да се открие в латинската дума globus, със значение „сфера или кълбо“, която в крайна сметка започва да се свързва с планетата Земя; от друга страна думата robotics (роботика), означаваща технология на проектиране, конструиране и управление на роботи, идва от думата robot (робот) и е навлязла в английския език чрез превода от чешката дума robotnik„робски труд”, която пък произлиза от черковнославянската дума rabota (ангария).
Думата globalisation (глобализация) е използвана за пръв път през 1930 г. в книга със заглавие Towards New Education (Към ново образование) от У. Бойд и М. М. Макензи, които развиват идеята за „интернационално“ образование и перспектива: „Цялостност, интеграция, глобализация…,изглежда това са ключовите думи на новия образователен възглед на ума: подсказващ антагонизъм към всяка концепция на човешкия опит, която прекалено подчертава съставните атоми, части, елементи [и т.н.]“, думата robotics е продукт на научната фантастика и се появява за пръв път през май 1941 г. в публикция на прочутия фантаст Айзък Азимов в списание Astounding Science Fiction: „Има ирония в това трима от най-големите експерти по роботика в света да попаднат в един и същ елементарен капан, не смятате ли?“, а думата globotics очевидно е продукт на 2019 година.
Съчетавайки идеите за глобализация, роботизация, автоматизация, машинно обучение/изкуствен интелект и други трансформативни технологии, Болдуин формулира идеята, че почти по същия начин, по който иновативните селскостопански машини промениха начина, по който се отглежда храната ни, което означава по-високи добиви и по-малка нужда от работна ръка, и начина, по който автоматизацията и роботиката повишиха производителността във фабриките и намалиха нуждата от индустриална работна ръка през 70-те и 80-те години на 20 век, глоботиката ще революционизира начина, по който функционират секторът на услугите и информационната индустрия. С други думи – повече индустрии ще могат да използват технологии, за да нарушат статуквото.
Като се възползва от предимствата на машинното обучение и глобалната комуникация, употребата на „глоботи“ и „телемиграция“ (тоест наемане на талантливи, евтини работници, които живеят в чужбина и работят от разстояние, но в реално време) определено има потенциал да намали разходите. Доклад на изследователската компания Gartner, публикуван наскоро, вече предвиди, че до 2022 г. 20% от работниците, ангажирани предимно с непрограмни задачи, ще разчитат на изкуствен интелект.
Трябва да добавим обаче, че според Болдуин, „докато управляваните от изкуствен интелект роботи „бели яки“ са ефективни в повтарящи се или предсказуеми задачи, те не успяват да се справят в ситуации, в които се изисква съпричастност, креативност и вземане на етични решения“, и докато телемигрантите „могат да вършат административна работа…, те не могат да вършат работа, която изисква да сме в едно и също помещение с други хора или машини.” Освен това трябва да отбележим, че революционният характер на глоботиката превръща всяка надеждна прогноза (и съответно нейния провал) в нещо твърде спекулативно, така че, много е вероятно да ни чака нещо средно между филма „Семейство Джетсън“, в който се разказва за минна колония на астероид и бъдеще, управлявано от изкуствения интелект, наподобяващо атмосферата в антиутопичните „Терминатор“ и „Матрицата“.
