Пролетта и есента са сезони, изпълнени с очаквания. Поетичната им същност е еднакво красива и пленителна, но носи различни нюанси, за да създаде крайната хармония в природата.
Есенното великолепие е донякъде носталгично и е наситено с меланхолията на отминалото лято и макар да сме свидетели на експлозия от цветове в природата, отслабващата слънчева светлина и топлина в крайна сметка карат и цветовете наоколо да избледнеят.
През пролетта е тъкмо обратното – светлината става по-ярка през деня и цветовете стават по-искрящи и игриви. Просто се разходете в парка по време на обедната почивка и се оставете да бъдете запленени от изумителната красота на тревния килим, изпъстрен с маргаритки и глухарчета – не ви ли се приисква да се хвърлите на тревата, да се печете на слънце, да слушате песента на птиците и да се слеете с природата?!
Това обикновено наглед действие ще възвърне равновесието ви и ще внесе хармония в живота ви. Хармонията – подреждането на елементи, които оформят едно последователно подредено цяло, произлиза етимологично от древногръцката митология.
В религията на древните гърци Harmonia е безсмъртната богиня на мира, хармонията и разбирателството. И естествено, думата harmony е с гръцки произход и с корен – harmos, който буквално означава „съединение“ и оттам идва съществителното harmonia „сходство, съзвучие между звуци“.
В Древна Гърция терминът е дефинирал комбинацията от контрастиращи елементи и е бил използван често в цялата музикална област за едновременно звучене на по-ниски и по-високи тонове.
През Средновековието думата е била използвана за описание на два тона, звучащи в съчетание и думата прескача в латинския, откъдето през 12 век навлиза във френския със значение на музикален инструмент и от 14 век старофренската дума harmonie/armonie вече придобива значението „съчетание на тонове, приятни за ухото“.
С това значение думата навлиза в английския речник, като първото писмено сведение е от 1384 г. от поемата на средноанглийски на Джефри Чосър The House of Fame (Дом на славата): „Песни пълни с Armonye (хармония)“.
В смисъл на музикално изкуство или наука, която се занимава със структурата на едно музикално произведение и съставянето и връзката между акордите, от които се състои, терминът се разграничава за пръв път от мелодията в началото на 16 век (1526 г.) в творбата на Уилям Бонд Pilgrimage of Perfection (Поклонение пред съвършенството): „Те надхвърлят всички радости, точно както хармонията надхвърля мелодията“.
В най-общ смисъл извън сферата на музиката като балансирано съчетание от често контрастиращи елементи думата harmony е записана за пръв път в печатна форма през 1533 г., когато Жил дю Вес, който заема службата учител по музика и френски език на децата на Хенри VII и като кралски библиотекар посвещава своя труд Introduction for to Learn and Read, to Pronounce and to Speak French (Въведение в писането и четенето, произношението и говоренето на френски език) на своята ученичка, принцеса Мери Стюарт: „Други са казвали, че действията на Бог са вид хармония“.
Анатомичното значение на термина harmonia, като структура, при която две кости са свързани една с друга с плоски или почти плоски повърхности, е записана за пръв път в края на 17 век в труда на Стивън Бланкарт Physical dictionary: „Harmonia е линейна връзка между кости“. (EVS Translations притежава медицинския речник от 1679 г. на Бланкарт в своята колекция от стари редки книги, която може да бъде видяна на изложението „Булмедика/Булдентал“ от 17 до 19 май в Интер Експо Център в София.
