Смята се, че първият университет в света е Университетът в Такшашила, който процъфтява като важен хиндуистки и будистки център на обучение в Индия (днешен Пакистан) и е основан около 600 г. пр. Хр. Университетът достига своите най-високи образователни постижения през 5 век сл. Хр., когато се преподават 68 предмета (включително езици, философия, медицина, търговия, музика) на студенти, чийто брой в определен етап достига 10 500.
Най-стар и действащ без прекъсване е Университетът на Карауин, основан през 859 г. сл. Хр във Фес, Мароко. А най-старият европейски университет, разбира се, е Университетът на Болоня, основан през 1088 г., като той е и първият университет в истинския смисъл на институт за висше образование, предоставящ образователна степен. Затова не е изненада, че думата университет се появява при създаването му.
Думата университет произлиза от средновековния латински корен universus – „цял, пълен“, като в късния латински съществителното universitas има значение на „общинско самоуправление, общество“.
В академичния си смисъл понятието произлиза като съкратен вариант на universitas magistrorum et scholarium – „общество от учители и образовани хора“.
Думата навлиза в средноанглийския около 13 век като адаптация на думата от френски université с ранното изписване vniuersite.
Считаният за най-стар в англо-говорящия свят – Оксфордският университет, няма ясна дата на създаване, но архивите сочат, че под някаква форма преподавателската дейност съществува в Оксфорд от 1096 г., но навлиза в разцвета си през 12 век, когато Хенри II забранява на английските студенти да посещават Университета на Париж.
Първата официална употреба на думата университет в нейния академичен смисъл е документирана около 1300 г. във връзка с Университета на Оксфорд – в The early South-English legendary; or, Lives of saints (Ранен южно-английски сборник с жития или животът на светците).
С първоначалното си значение на „цяло, пълнота, всички земни твари“ думата се среща за пръв път в The Wycliffite Bible (Библията на Уайклиф) от 1328 г.: „Ти, Господар на цялото или всички земни твари“.
Противопоставянето на знанията, получени от академичния опит, и тези, получени в реалния живот, се споменава за първи път през 1564 г. в произведението на Уилям Булейн A dialogue both pleasant and piety-full, against the fever pestilence (Беседа приятна и благочестива срещу чумата): „Научи се на красноречие в университета в Брайдуелׅ“. Брайдуел е била разговорна дума за затвор, произлизаща от съществуващия през 16 век St Bride’s Well – изправителен дом в Лондон.
В рамките на същата концепция на езиковата сцена се появява изразът „университетът на живота“, като е документиран за първи път през 1854 г. – при това, по ирония на съдбата, в Address Association Alumni Harvard College (Обръщение към възпитаниците на Харвардския колеж) от ректора на университета, Корнелиус Фелтън, за да почете проф. Саймън Грийнлийф, който силно допринася за развитието на факултета по право в Харвард, но е възпрепятстван да изпълнява своите активни академични задължения и прекарва последните си години като почетен професор: „Покойният проф. Грийнлийф,… който, нито роден в охолство, нито израснал в среда на научни познания, получи възхитителни знания в университета на живота“.
