Повечето хора смятат, че хот-догът произлиза от САЩ. И макар точно там да се е сдобил с популярност като храна, предлагана по уличните сергии и предназначена за работническата класа, хот-догът всъщност е внесен от Германия.
Догодина немският град Франкфурт ще отбележи тържествено 530-тия рожден ден на хот- дога, но въпреки забележителната си „възраст“, историята зад наденицата в хлебче все още пари по пръстите.
Наденицата е една от най-старите форми на преработена храна, като първото писмено свидетелство е от 9 век преди Христа от древногръцката приключенска история на Омир „Одисея“.
Но всъщност истинският предшественик на наденицата хот-дог, франкфуртерът в тънка обвивка, е произведен за пръв път едва през 1852 г. и то от месар във Франкфурт, естествено.
Логично е, че тъкмо немските емигранти внасят техните наденици в Америка, като документите потвърждават, че през 60-те години на 19 век първите немски наденици, заедно с кръглото хлебче и киселото зеле, са били продавани по уличните сергии. По онова време наденицата е била популярна с немското си име dachshund (дакел) (предполага се, че е наричана така заради формата на наденицата).
Съществуват няколко истории кой пръв е сервирал наденицата в хлебче, макар да няма съмнение, че става дума за немец. Двете най-правдоподобни истории допускат, че изобретението принадлежи или на Чарлз Фелтман – пекар, който отваря първата сергия за хот-дог на Кони Айлънд в Бруклин и някъде към края на 60-те години на 19 век предлага наденица в хлебче, или на немския амбулантен търговец на име Антоан Хойхтваген, на когото през 80-те години му хрумва да постави наденица в разтворено хлебче и да започне да я продава по улиците на Мисури.
Във всеки случай практическото нововъведение клиентите да бъдат предпазвани от това да си попарват ръцете, докато ядат наденицата, се появява на бял свят и така се ражда хот-догът.
Когато става дума за името на хот-дога, независимо от това дали става дума за игра на думи или за логика, трябва да припомним, че консумацията на кучешко месо била често срещана в Германия и терминът dog бил използван в САЩ като синоним на наденица от 80-те години на 19 век (въпреки че шегите за кучешкото месо и наденицата са с десетилетия по-стари). Най-ранната употреба на думата hot dog във връзка с наденица идва от 90-те години на 19 век от различни списания и вестници в САЩ.
Писмено свидетелство от 1893 г. потвърждава както произхода на името, така и начина, по който хот-догът се е разпространил и колко популярен е бил по онова време. 31 декември 1892 г., град Патерсън (Ню Джърси), вестник Daily Press: „По един или друг начин франкфуртерът и хлебчето изглежда попадат точно на мястото, където празнината се чувства най-силно. Малкото момче така привикна с този вид обяд, че вече го нарича hot dog (горещо куче). „Хей, господине, бързо ми подай един хот-дог,“ беше изненадващата заповед, която розовобузият гамен подхвърли миналата вечер на мъжа, а наблизо стоеше вестникарски репортер. Хот-догът бързо беше поставен в средата на едно хлебче, върху „кучето“ с издялана плоска пръчка беше мацната горчица и поръчката беше изпълнена“.
В същото време терминът hot dog означава парадиращ човек, който обича да излага на показ личността си, своя стил и умения. Появява се за пръв път през 1894 г. в смисъл на добре облечен колежанин с поведение и облекло на конте. Ето какво пише в университетския вестник Wrinkle на Мичиганския университет на 18 октомври 1894 г.: „Костюмите с жилетка събудиха големи вълнения. Двама суетни (hot dog) гръцки първокурсници търсеха такива костюми. Костюмите, които намериха, спечелиха благоразположението им“.
