Нездравословната храна вече официално е класифицирана като свръхнормален стимул или свръхстимул (същото се отнася за интернет и сексуалните фетиши). Ръководеният от основните инстинкти мозък би предпочел всяко от изброените пред истинското нещо, на което е заместител, поради силно пристрастяващия му характер. В днешни дни храната е специално разработена да изглежда по-привлекателна, отколкото естествените аналози – преработените храни са по-сладки, по-пикантни, по-добре изглеждащи. И тук се крие дяволът, прословутият обществен враг – високият холестерол.
Ние сме засипани със стойности, които трябва да следим – кръвно налягане, кръвна захар, процент на телесни мазнини, часове сън, минути упражнения, консумирани калории – като преди всички гореизброени стои холестеролът. Неговите стойности светят като огромен неонов билборд в дъждовна нощ, докато ние се движим с бясна скорост по пътя към ада. Тази картина олицетворява концепцията „Живей на високи обороти (с бърза храна), умри млад”. Всъщност нашето ежедневие е толкова защитено, че да изядеш плик с наситена с холестерол нездравословна храна за някои е равно на това да живееш опасно. Ние имаме нужда от този прилив на допамин, за да останем в кондиция. Използваме нездравословната храна като отдушник в борбата със стреса. Например, професионалните предизвикателства растат – поръчваме пица и напитки, богати на кофеин/таурин и захар, за да поддържаме работния процес (все пак енергийните напитки ни дават крилата, от които се нуждаем), преживяваме лични несполуки – богатите на захар преработени храни са основен елемент от менюто, който ни помага да преодолеем горчивината.
Спомням си забавен разговор с моя шеф преди няколко години. Той току-що беше получил от своя лекар резултатите от годишния си преглед и, типично за повечето работещи от девет до пет офисни служители на около четиридесет години, те показваха висок холестерол. Затова следващият път, когато поръча „голяма пица с повече наденица и сирене” му напомних, че тя върви най-добре с обилни количества понижаващи холестерола медикаменти, както и че включването на повече зеленчуци в хранителния режим не означава да търсиш червено месо с вкус на броколи и майонеза, приятно оцветена в розово от добавеното червено цвекло. Завърших своята реч с „Вашият лекар не препоръча ли да премахнете лошия холестерол и мазнините, които не са направили нищо полезно за Вас през всички тези години?!”, на което той отговори с франкенщайновски поглед „Предлагаш ми да убия съпругата си?!”.
Няма смисъл да казвам, че никога отново не повдигнах въпроса за холестерола. Той обаче почина от сърдечен пристъп една година по-късно. Докато неговата съпруга продължи да се наслаждава на живота.
Лошият холестерол, дори и изкушаващ, не е нещо, с което да се шегуваме. Да обръщаш внимание на здравето си е това, което ни отличава от животните, но в крайна сметка, както винаги, всичко е въпрос на личен избор.
Внимавайте за Вашия холестерол и език. EVS Translations Ви осведомява за първото и помага за второто.
