Ако сте били сред зрителите от 95-те страни, които гледаха предаването на Дискавъри ченъл: „Неизвестна експедиция: Египет на живо“, вероятно сте видели 3 от тях. Независимо дали сте почитател на историята на Древен Египет, на древната история по принцип или дори на филмите на ужасите, малко е вероятно това да е първият ви контакт с днешната дума; точно обратното, терминът всъщност е станал част от нашата популярна култура. Все пак, прочетете нататък и, подобно на зрителите на гореспоменатото телевизионно предаване, които бяха запознати с 2500-годишна мумия, с тайнствена восъчна глава и с многобройни артефакти, може да откриете малко повече от очакваното за думата мумия.
И докато популярното разбиране на термина е свързано с фараони, увити в превръзки, действителният произход на думата се отнася до конкретен детайл от процеса на мумифициране. Думата навлиза в английския език от средновековната латинска дума mumia, която произхожда от арабската mumiyah, със значение на „балсамирано тяло“, идва от персийската mumiya, със значение „асфалт, битум“, чиито корен mum, означава „восък“. Що се отнася до начина, по който терминът за восък и асфалт става синоним на балсамирано тяло, всичко е в процеса на балсамиране: когато става въпрос за разрезите, правени за отстраняване на органите, както и за задържането на 20 слоя ленени бинтове (за опаковане на тялото), се използва тип восъчен уплътнител и така се получава уравнението mum/mumiya = mummy.
Първото използване на термина в английския език е в доста мрачен контекст. То е в превод на лекаря Гуидо Лафранчи от Милано, който пише около 1400 г. в своя труд Science of Cirurgie (Surgery) (Хирургическата наука): „[Взима се] терпентиново масло… от мумия.” Да, правилно сте прочели: първоначално се е вярвало, че битумната течност, извличана от древните египетски мумии (а по-късно и от самата плът), има лечебни свойства поради приликата им с катранен битум.
През 1601, 2 века по-късно, можем да видим тази употреба/разбиране в по-илюстративен смисъл, когато сър Уилям Корнуолис споменава думата в Discourses upon Seneca the Tragedian (Разговори за трагика Сенека): „Наистина вярвам, че обесването на един човек има по-голямо въздействие върху хората, отколкото балсамирането на двадесетина и превръщането им в мумии.”
Само 14 години по-късно се появява първата употреба на нашата дума във връзка с цялостния процес на мумифициране в древен Египет. Пътувайки до Близкия Изток, Джордж Сандис пише в своята творба, A Relation of a Journey: „Мумиите (разположени на места, където много поколения са извършвали погребенията си) недалеч от Мемфис.”
През следващия половин век терминът започва да описва всички аспекти на онова, което сме свикнали да асоциираме с мумия, което, по ирония на съдбата, може да се свърже с първоначалната употреба, с която думата навлиза в английския език. Около 1616 г. в пиесата на Шекспир „Веселите уиндзорки“, сър Джон Фалстаф споменава „планина от мумии“ в смисъл на мъртвата плът на труп. В книгата от 1642 г. на английския духовник и историк Томас Фулър със заглавие The Holy State and The Profane State (Святата държава и светската държава), използва термина в преносен смисъл: „Много мъже са убити само заради богатството си, а други се мумифицират с тлъстината на своите имоти.” И накрая, ако се вгледаме в писмо от Израел Тонджи до Робърт Бойл от 17 март 1666 г., включено в „Писмата на Робърт Бойл“, нашата дума започва да се асоциира със сушено месо, което Тонджи описва така: „Или сушеното свинско месо има неприятен вкус в сравнение с месото от други животни, или се напоява в собствения си сос, като се върне обратно в кацата; след 16 години може да се яде, макар че не се препоръчва, а ако се остави още 20 години, ще се мумифицира.“
Любопитното е, че след още половин век очевидно нашата дума – поне в градинарски смисъл – е извървяла пълен кръг, когато естествоизпитателят Ричард Брадли пише в творбата си A Philosophical Account of the Works of Nature, (Философски разказ за произведенията на природата): „Обърнах внимание на новосъздаден метод за безопасно разсаждане на дървета с помощта на зеленчукова мумия”, като в случая мумия означава вид защитен восък, направен от смола и терпентин.
В края на 20-те години на 18 век вече не е задължително думата да се свързва с мумиите в Египет, както Ейбрахам Чембърс пише в своята Cyclopædia, публикувана през 1728 г. В нея той предполага, че всяко човешко или животинско тяло, запазено по естествен начин, може да се счита за мумия: „Има два вида тела, които биха могли да се нарекат с термина „мумия“. Първите са само трупове, изсушени от топлината на слънцето.”
И накрая, не можем да обсъждаме в пълнота този термин, без поне веднъж да споменем една от основните причини за нашето очарование от мумиите: първото споменаване на мумия, върната към живот за доста зловещи цели, е станало на 10 януари 1933 г. в брой на развлекателното списание Variety, където страховито се описва как: „Съживяването на мумията настъпва сравнително рано. Трансформацията на Имхотеп на Борис Карлоф от глиноподобна фигура в ковчег в живо същество е връхната точка.”
Да се надяваме, че тези три наскоро открити мумии в далечна гробница в Среден Египет, известна като Ал-Горифа, ще намерят по-традиционен начин да се прославят, без да е необходимо да преминават през медицината или шоубизнеса.
