Ако думите можеха да имат свой конкурс за популярност, предполагам, че той би се наричал „Дума на годината“ и щеше да се организира от Института по диалектология в сътрудничество с „Merriam-Webster“ и „Global Language Monitor“. Списъкът на избраните ще бъде продиктуван от набор от тайнствени и неясни правила, но най-вече ще се ръководи от броя на туитовете, които бъдат генерирани за дадена дума.
Но какъв по-добър начин да отпразнуваме жизнеността на един език?
Многообразието на медийни устройства или iDevices за стандартни компютри и пейджъри, които използваме за комуникация помежду ни, служи за насърчаване на лингвистична креативност с вариращи резултати. Актрисата Дрю Баримор в един от своите образи от приятен филм с лятна тематика го казва най-добре:
“Преди казах на един да ми остави гласово съобщение в работата, аз му се обадих от вкъщи, а той ми прати имейл на блекбърито, после аз му пратих есемес на мобилния. И сега трябва постоянно да проверявам всички тези портали, и за какво – за да ми откаже по 7 различни начина? Това ме изтощава!”
Тази година Баримор не е единствената, чиято роля завършва с нещастен край. Бурната 2011-а ни „обогати“ основно с още повече термини за финансови затруднения и политически вълнения и с прекалено много песимизъм в речниково отношение, като например „flash crash“, „мораториум“, „LIBOR“, „Глобален икономически срив“, „TARP“, „Арабска пролет“ (и дълга сирийска зима, по презумпция) „squeezed middle“ (Дума на годината според Oxford dictionary – а моят личен фаворит „sodcasting“ не се нареди сред финалистите).
Американският президент Обама също загуби част от битката на словесния фронт, когато след победата на републиканците през ноември описа демократите с жаргонното „shellacking“, което според freedictionary.com значи „да побеждаваш с решителност“ или „да нападаш противника нееднократно и яростно“. Несъмнено думата произхожда от т.нар. шеллак. Цялата преса чинно е изцитирала думата в кавички, както е подобаващо за подобни специфични термини.
По-малко великодушни към него бяха журналистите, когато Обама пое кампания да агитира обществеността в подкрепа на новия си икономически план за развитие на пазара на труда – в луксозен бус с пари от джоба на американския данъкоплатец – и създаден по поръчка в Канада. Тази нетактичност спечели на възпитаника на Харвард забавния, но плиткоумен прякор „Canucklehead“ (един вид празноглавец), творение на журналистите на NYPost.
Със сигурност обаче майката на всички лексикографски неуместности трябва да бъде хокейното мамче от Аляска Сара Пейлин, която бе подхвърлила, не без известна доза хумор, вече наложилия се днес термин „refudiate“ (и при това сравнявайки се, с катастрофален успех, разбира се, с Шекспир по отношение на цялото това словотворчество). В положителен план, нейната неграмотност, нелогичните й изказвания и безсмислено пустословие сега поне си имат свое собствено речниково определение – пейлинизъм.
Още по-трудна е ролята на новинарите да отразяват адекватно всички езикови извращения, на които са способни политиците и медийните личности.
Наред с всички новогодишни обещания, които си налагам да спазвам (като например да ям повече зеленчуци), ще се опитам да не пиша безсмислени, дълги текстове. Освен това стигнах до заключението, че немският език несъмнено е недооцененият герой на сегашните ни екзистенциални тревоги – и извор на моя личен фаворит за „Дума на годината“. Кой друг би могъл да сътвори следната уместност: Kummerspeck – букв. „бекон на скръбта“ – излишни килограми поради емоционално преяждане? И така, връщайки се на пътечката за бягане във фитнеса, за да унищожа нанесените от Коледата вреди върху осанката ми, се заричам да избягвам старателно всякакви пейлинизми през 2012 година. Не бъдете „canucklehead“! Четете! Четете! Четете!
Много щастлива Нова година на всички.
