Нуга или не – това е хамлетовският въпрос, който обикновено си задаваме при вида на този изкусителен, но и калоричен дъвчащ бонбон. Възникват и други въпроси – какъв е произходът му и коя разновидност е по-добра – италианската или френската?
Най-често срещаната, бялата нуга, направена от разбити на сняг белтъци и мед, произхожда от Италия от началото на 15 век. Според легендата сладкарското изделие е било приготвено за пръв път за сватбено тържество в Кремона през 1441 г. и било във формата на градската камбанария. От там идва и името Тороне по името на кулата – Torrazzo.
Има и друга версия, според която е съществувал сладкиш, подобен на нугата – традиционен продукт от днешната област Беневето, описван от римските автори с името cupedia още през 1 век.
Първото писмено споменаване на нугата в английския език, заедно с първата рецепта, е в готварската книга на Гулиелмо А. Ярин от 1827 г. The Italian Confectioner, Complete economy of desserts (Италианският сладкар, обща икономика на десертите): „Торта Нуга – нугата може да се приготвя в калъпи или на квадратни парчета.“
Въпреки че подобен на нуга десерт е бил познат на гърците от 9 век и където и да пътувате из Италия ще откриете много различни видове нуга, тъкмо френският дъвчащ бонбон покорява света.
Смята се, че в началото на 17 век ориенталският десерт халва, направен с ядки и захар, е внесен в Марсилия и областта започва да произвежда своя собствена вариация, направена основно със захар и орехи и наричана nux gatum (орехова торта). В началото на 18 век орехите са заменени с бадеми, отглеждани навсякъде из Италия, и така се ражда френската нуга, която покорява света.
Трябва да измине цял век, преди новата рецепта с бадеми да бъде представена на британските читатели през 1846 г. във French Domestic Cookery (Френска домашна кухня): „Когато правите големи количества нуга, слагайте бадемите само по няколко наведнъж.“
Днес има безгранично разнообразие от нуга– има нуга, богата на ядки и сушени плодове, нуга, която съдържа различни смески от какао и смляно кафе и немска пралинова нуга с лешници.
Нугата не съдържа глутен, а захарта може да бъде заменена с мед за онези, които спазват Палео диета.
