Италия е може би една от най-желаните дестинации в Европа. Кулинарни изкушения, изобилие от слънчеви дни, а всеки камък има история – това са само част от нещата, които я превръщат в неустоимо преживяване.
Повечето от нас са си мечтали да посетят Тоскана и всички международно известни места, които са определени като световно наследство – историческия център на Флоренция, катедралния площад в Пиза, историческите центрове на Сан Джиминяно, Сиена и Пиенца, Вал д’Орсия и вилите и градините на Медичите.
И все пак най-разпознаваемият образ на Тоскана, който ни идва на ум при споменаването й, винаги ще бъдат пасторалните тоскански пейзажи, с техните лозя и идилични вили, разпръснати по хълмовете.
Pastoral (пасторален) като дума е прилагателно, което означава „свързан с живота в провинцията“, и в този смисъл е антоним на градски.
Терминът идва от съществителното в класическия латински pastor или „овчар“, с прилагателно към него, което се отнася както към грижата за добитъка, така и към духовната грижа.
Liber Regulae Pastoralis или Regula Pastoralis (Книгата на пасторалното право, по-позната в английския като Pastoral Care – превод на алтернативното латинско заглавие Cura Pastoralis) е трактат за отговорностите на духовенството, написан от Папа Григорий I около 590 г., малко след като е ръкоположен за папа, и именно това е и първият източник, който споменава думата със значението й на грижа за душите.
Значението „пастирски“ (на англ. pastoral), за да назовем дейността на някого, който се грижи за добитък, е записано около 1550 г. в The Complaynt of Scotland, and the meaning of relating to land or countryside used for the pasture of livestock (Недоволството на Шотландия и значението му във връзка със земята или провинцията, която се използва за пасище на добитъка), а значението на думата „отнасящ се към провинцията“ се появява в The mysteries of Udolpho (Потайностите на Удолфо) от Ан Радклиф (1794 г.): „Пасторалните пейзажи на Гуен и Гаскония. Плодове, сметана и целият пасторален лукс, който може да си позволи вилата му“.
Пасторален може да бъде използвано и за да се назове стил в литературата, изобразителното изкуство и музиката, които изобразяват по идиличен начин живота в провинцията или този на някой овчар, а пасторал е творба в този стил, както е записано в Extracts from the accounts of the revels at court, in the reigns of Queen Elizabeth and King James I (Извадки от сметките за празниците в двора по време на царуването на кралица Елизабет и крал Джеймс I) от 1584 г.: „Пасторал на Филида и Корин, представен и изигран пред Нейно Величество от слугите на Нейно Величество на деня на Св. Стефан“, като в случая въпросният пасторал е една песен, изпълнена първоначално за почитаемото забавление на Нейно Величество от граф Хертфорд по време на посещението й в Хемпшър.
