Не е тайна, че всички имаме лоши навици, но не всички лоши навици са еднакви. От една страна, примерите за невъзпитано поведение, лош етикет и неучтивост често се смятат за незначителни и са пренебрегвани, като се приема, че някой не е бил научен по правилния начин. Все пак многообразието от навици, на които често се поставя дефиницията на днешната дума, е значително по-голямо, както и в голяма степен табу. Много от греховните удоволствия в живота, в които съзнателно участваме, се причисляват към днешната дума – порок.
Произхождащо от английския език, приблизително от началото на 14 век, понятието води началото си от латинското vitium, което означава в морален и физически смисъл, дефект или несъвършенство, през старофренската дума vice, която е адаптирана по такъв начин, че да означава недостатък или слабост. Отделно от основната дефиниция е важно да се разбере какво се счита за порок – като се вземе предвид ценностната система на всяка религия, култура и на обществото, порокът (смятан за отрицателно качество) е обратното на добродетел (смятана за положително качество).
Без да се отклоняваме твърде много или да навлизаме в нещо, което се нуждае от цензуриране, нека обърнем внимание на често считаните за два от най-широкоразпространените порока на съвремието – пушенето и консумацията на алкохол. Тютюнопушенето, например, никога не е било считано за порок, особено в предходните десетилетия, когато една голяма част, а дори и болшинството от възрастните са пушили. Въпреки това, тъй като хората стават все по-загрижени за здравето си и съзнават рисковете от продължителното пушене, броят на пушачите намалява – от 27,4% от възрастните в Обединеното кралство през 1999 година на 18,8% през 2014 година и поради това пушенето сега се смята за порок. Колкото до алкохола – никога не е бил считан за твърде сериозен порок. Проучване показва, че независимо от това, че около половината от възрастните в Обединеното кралство се стараят да намалят консумацията на алкохол, продажбите на спиртни напитки всъщност се увеличават.
Както при много други думи, значението и употребата на думата порок се е разширило. Първоначално използвана с религиозно значение, можем да видим една от първите употреби на думата във вероизповедната прозаична творба Ayenbite of Inwyt (Разкаяние на съвестта), написана през 1340 година, в която се споменава, че „За гордостта, сътворена от жертви – грях, а от добродетели – пороци“. Преминавайки към началото на 18 век, Едуард Хайд, първи граф на Кларъндън, пише в своята, издадена след смъртта му, History of the Rebellion and Civil Wars in England (История на бунта и гражданските войни в Англия), че „Нито говори другояче за Хората, нито споменавай техните добродетели и пороци, защото те не са съществени за текущата работа“, което показва, че думата е придобила много по-лично и индивидуално значение, което не е тясно свързано с религията. В заключение, разглеждането й в модерна перспектива, докато прибавяме на шега щипка хумор, непоколебимият член на консервативната партия Уинстън Чърчил коментира веднъж либерала Стафорд Крипс: „Той притежава всички добродетели, които не харесвам, и нито един от пороците, на които се възхищавам“.
