Технологията за машинен превод напредна значително през последното десетилетие, но не и до такава степен, че да не изисква човешка намеса. И тук на сцената излиза нашата дума на деня, post-editor − човекът, който редактира и коригира текст, създаден от машина.
Наименованието на професията произлиза от латинския глагол edit (произвеждам, проявявам) и израза post- (след, зад). Значението на editor в смисъл на „човек, който подготвя писмено съдържание“ се появява през 1710 г., а професията на човека, който променя или преподрежда генерирани от компютър данни, е спомената за пръв път през 50-те години на 20 век.
Машинният пост-редактор е професионално обучен преводач или експерт лингвист, който коригира и подобрява суровия текст, създаден чрез машинен превод, за разлика от машинния предварителен редактор, който коригира грешките в изходния текст и често го адаптира, за да помогне на машината да постигне по-голяма точност в превода.
Историята на машинния превод започва през 1947 г. с писмо от Уорън Уивър за възможностите за използване на новосъздаден компютър за превод на естествените езици. Две години по-късно следва появата на неговия Translation memorandum − сбор от предложения за компютърен машинен превод.
Меморандумът на Уивър вдъхновява австрийския филолог Ървин Райфлер, специалист по китайски език в Университета Вашингтон (Сиатъл), който разпространява няколко статии, в които се предлага използването на хора като редактори преди и след процеса на машинен превод и по този начин са лансирани създадените за пръв път концепции за предварителна и пост-редакция в началото на 50-те години на миналия век. „Райфъл предлага да се използва предварителен редактор, за когото не е задължително да знае целевия език, но който, когато чете на родния си език (изходния език), елиминира от текста всички подобни алтернативи…По същия начин пост-редакторът може да бъде използван, за да превърне превода в приемлив текст“. (Андрю Доналд Бут и Катлийн Бут, Automatic digital calculators, 1953.)
На първата конференция, посветена на темата за машинния превод, свикана в Масачузетския технологичен институт през юни 1952 г., Йешуа Бар-Хилел − израелски математик и лингвист, представя доклад, озаглавен „Машинен превод с помощта на пост-редактор“, в който твърди, че предложенията на Рейфлер не са осъществими и предлага функциите на предварителния редактор да бъдат почти премахнати. Ако това стане, ще бъде необходим само пост-редактор. Бар-Хилел смята, че пост-редакторът трябва да знае целевия език, но не е необходимо да разбира изходния език.
Първите задълбочени изследвания на пост-редактирането се появяват през 80-те години на 20-ти век, а днес, почти 40 години по-късно, когато повече от 50% от всички доставчици на езикови услуги и професионалисти по отделните езици заявяват, че използват машинен превод в една или друга форма, почти винаги, когато се използва машинна технология за превод, се изисква и пост-редакция.
Клиентите на преводачески услуги могат да избират между две нива на пост-редакция на машинния превод – лека редакция (когато се вземе резултата от суровия машинен превод и се нанесат възможно най-минималните поправки, обикновено само в рамките на правилното значение, а се загърбят стилистичните проблеми), и пълна редакция (която отговаря на критериите за качество на превод, извършен от човек).
