Постепенното пренаселване на оживените градски райони в последните няколко десетилетия накара мнозина от нас да закопнеят за спокойствието на провинцията.
Съществува и субкултурата на хипстърите, която илюстрира съзнателното усилие на младите хора да се насочат към дивите места като бунт срещу канализирания и стандартен начин на живот в града.
Много милениали (поколението на хората, родени между 1977 г. и 2000 г., наричано още Поколението Y) предпочитат да прекарат уикендите в засаждане на домати от сорта „биволско сърце“ и в произвеждане на собствена бира на село. А и наистина занаятите и рустикалната естетика са много подходящи за публикуване в Инстаграм.
Думата rustic в английския език е заемка от латински и произхожда от корена rus (провинция, открита земя) и означава „провинциален, селски, нерафиниран, груб, прост, на който му липсва изтънченост“.
Терминът навлиза в употреба около15 век в средноанглийския превод от латински на трактата за земеделието De Re Rustica, известен още и като The Work of Farming (Opus Agriculturae), от древния автор Рутилий Тавър Емилиан Паладий: „С времето восъкът и медът стават много сладки…после идва времето на розмарина; но след това вече не са толкова вкусни, а стават рустикално сладки…“
През следващия век думата започва да се отнася за човек, живеещ в провинцията или за маниерите на човек от провинцията, който няма образование и изтънченост и придобива пренебрежителен смисъл.
Едновременно с това в английския речник навлиза и прилагателното rustical (рустикален), със същото значение като rustic и е записано за пръв път в превода на Джон Тревиза Polychronicon на Ранулф Хайдън: „Той научи грубите хора да поучават, заради което го смятаха за бог на rustical people.“
Прехода на термина към смисъл, свързан с очарованието на чистотата и простотата, е описан най-добре през 1850 г. от критика на изкуството и социалните проблеми Джон Ръскин в творбата му Modern Painters: „Нов аспект на фактите може да ни наложи друга употреба на думите, така че може да се окажем в ситуация да кажем: „Този човек е много любезен и мил – той е твърде rustic.“
Напоследък се появи рустикална тенденция във вътрешния дизайн, при която собствениците на жилища се опитват да създадат комфортен и топъл интериор, който наподобява простотата и красотата на външния свят и всичко, което изглежда уютно, домашно, винтидж или може да получи ново предназначение, е включено в него.
Същото се отнася и за стила на хранене и така, за радост на градските жители, се върна употребата на добрия стар стъклен буркан за сервиране на храна и напитки, за да подхожда на движението за био храни с акцент върху нерафинираните, пълнозърнести, груби съставки.
