Стъклените буркани, в които нашите майки и баби правеха сладко и туршия днес са трендинг артикул с разнообразно предназначение, а популярността им напоследък расте благодарение на специалните предпочитания към тях на поколението на родените след 1980 г. и обожанието на хипстърите. Стъкленият буркан „Мейсън“ (Mason Jar) е типичният съд при консумация на плодови сокове и смутита в повечето хип барове и ресторанти, а много рецепти за салати и десерти изискват те да бъдат консумирани в буркани. Къщите ни са затрупани с буркани за консервиране със 101 разнообразни и даже причудливи приложения – служат за сервиране и съхраняване на храна, използват се за украса, като например за основа на свещник или ваза или като съд за течен сапун, касичка за монети и дори като обект на колекционерство.
Бурканът „Мейсън“ е на 150 години. Първоначално стъкленият буркан с метална капачка е използван за домашно консервиране и запазване на храна във времето преди хладилниците. Стъкленият буркан „Мейсън“ (Mason jar) е изобретен и патентован от Джон Ландис Мейсън през 1858 г. И макар че е по-познат в своята обичайна форма като стъклен съд за плодове или за консервиране или потребителите в различни страни го свързват основно с компанията, която го е произвела (като Ball или Kerr в САЩ, Bernardin в Канада, Kilner в Обединеното кралство и Weck в Германия), мнозина все още използват името на изобретателя, когато споменават буркана.
За артикул, който днес може да бъде закупен от такива общодостъпни места като интернет или IKEA до местните магазинчета или големите универсални магазини и има впечатляващи годишни продажби (например, ако бурканите се наредят един до друг, биха могли почти да обиколят земното кълбо), е важно да разберем какво го е направило толкова търсен в началото. Когато консервирането става широкоразпространено благодарение на иновациите във Франция по времето на Наполеон, преди изобретението на Мейсън бурканите са били запечатвани с восък – сложна процедура, която често е довеждала до брак и съответно до изхвърляне на храната. В сравнение с предишните, бурканите на Мейсън подобряват процеса на консервиране на храна, като го уеднаквяват, правят го по-безопасен и дълготраен, а восъчното запечатване е заменено с успокояващото и познато прищракване на добре затворения буркан.
Хората се впускат да купуват бурканите на Джон Мейсън веднага след изобретяването им, а първото писмено споменаване на думата е няколко години по-рано в брой на New York Weekly Tribune от 1885 г., където пише: „Земеделското дружество на Илинойс привлича вниманието към факта, че бурканите за плодове на Мейсън са били изпратени на щата, опаковани в слама и магарешки бодили“. Почти три десетилетия след изобретението виждаме как тези буркани започват да се употребяват навсякъде, както пише в една рецепта на г-жа Лавиния Харгис в The Graded Cook Book (Готварска книга за напреднали) (1888 г.): „Мармалад от дюли и ябълки… Поставете малко от сместа в чиния и я обърнете: ако сместа се задържа на чинията, значи мармаладът е готов. Напълнете бурканите „Мейсън“ (Mason jars) и ги запечатайте“. Описвайки процеса на консервиране през 1920 г. Уилям Уолбридж обобщава ситуацията в American Bottles Old and New: „До 1857 г. – датата на появата на буркана на Мейсън с въртяща се капачка, единственият метод за затваряне е бил със запечатване на буркана по начин, който допада на домакинята“.
