Днес взимането на храна за из път обикновено означава бързи закуски или всяко нещо, което можем да грабнем на поредната бензиностанция. В миналото (във времето преди построяването на магистралите) хората са пътували със запаси от храна, която може да изтрае дълго, без да се развали. Малко храни са като салама – едновременно вкусен, подходящ за носене по път и не се разваля бързо. Независимо от това дали планирате скандинавска сага с разходка до фиордите, пътуване наблизо из съседните балкански страни, или просто търсите месни продукти, които не се развалят при високата лятна температура, саламът е най-подходящият избор, стига да е наистина от добро качество.
Днешната Дума на деня salami произхожда от италианската дума salame със значение на „наденица от свинско месо с подправки“, но и двете думи salami (салам) и sausage (наденица) имат един и същ латински корен – sal, който означава сол. И макар да не можем да кажем с каквато и да било степен на сигурност кога това, което днес считаме за салам, в крайна сметка е започнало да се асоциира с термина, съществува легенда, според която саламът произхожда от малко рибарско селище, наречено Саламис в Кипър още от около 700 г. преди Христа. Независимо дали вярвате на тази легенда, саламът и другите му европейски братовчеди – наденицата и пушените меса, играят съществена роля в снабдяването с хранителни продукти, необходими на европейската цивилизация, колонизация и търговията.
За съжаление, някъде по веригата истинското определение на онова, което превръща салама в салам, така се е размило, че днес сме много склонни да използваме думата за наденица или за различни видове пушени меса, без да осъзнаваме в какво се състои разликата. И при трите вида месни продукти тъкмо методите на производство обясняват разликата. Например пушените меса като прошутото често представляват просто цели късове месо, обработени със сол и подправки, а наденицата и саламът се правят от мляно месо, като се добавя сланина, сол и подправки. Това, което отличава салама от наденицата е, че наденицата обикновено включва някакъв вид термична обработка, докато саламът изисква по-дълъг процес на узряване.
Първата известна употреба на термина в английския език е в творбата на Ида Пфайфър от 1852 г. Journey to Iceland (Пътуване до Исландия), където тя пише съвсем простичко: „Бял хляб и салам!“ Като акцентира върху споменатата по-горе страст към пътешествията, една публикация от 1937 г. в списание Time and Tide пише следното: „Всеки носеше кошница с храна за деня—червено вино, продълговати хлебчета, салам и череши“. Така че, когато се отправите на път или на пикник, вероятно ще решите да оставите зад гърба си света на бургерите и пържените картофки и също като нашите предци ще се насладите на безкрайното удоволствие от вкуса на няколко парчета салам.
