Хрумвало ли ви е, че музиката има цвят и дори форма? Или обратното – как звучи една права линия от светлина върху тъмен фон? Звучи странно, нали? Този проблем не само съществува, но, оказва се, съществува от доста време.
В съвременната неврология синестезията (synaesthesia) e усещане, свързано с едно сетиво или част от тялото, предизвикано чрез стимулиране на друго сетиво или част от тялото. Такава е дефиницията, както подсказва първото споменаване на думата в писмена форма в английския език през 1891 г. в речника The century dictionary: „synaesthesia – възникване на усещане, локализирано на едно място, когато се стимулира друго място.“
Самият термин е от гръцки произход, като syn означава „заедно“, а аesthesis – „усещане“.
Философите и мислителите проявяват интерес към явлението още от древността, като задават въпроса дали цветът на музиката може да се измери. По-късно Исак Нютон и Гьоте („Теория на цвета“) пишат в трудовете си за музикални и цветни тонове, които имат еднакви честоти.
Много от най-известните художници на нашето време са преживявали синестезията като са правили експерименти, въздействайки върху различни сетива. Всъщност това е било ценен източник на вдъхновение за художници, писатели, композитори и дигитални артисти. Набоков, Кандински, Скрябин, Дюк Елингтън, Никола Тесла, Дейвид Хокни, Фарел Уилямс, Шарл Бодлер и Артур Рембо са сред онези, които са използвали синестезия в творбите си. Например Кандински е обединявал четири сетива – усещане за цвят, слух, допир и мирис.
Освен експерименталния и абстрактния си характер в художествените търсения, синестезията носи и практическа полза. Едно от любопитните й приложения е намаляването на болката, което се постига чрез програма за виртуална реалност. По същество, чрез синестезия вниманието на пациента, който е подложен на лечение, е пренасочено от болката към виртуален сценарий без болка.
Синестезията е неволна и повечето от синестетите са наясно с това още от детството. Те описват преживяването като неутрално или приятно. Трите най-разпространени форми са синестезия с оцветени графеми, при която графемите (сборно понятие за буквите и цифрите) се виждат в цвят; хроместезия – когато звуците се свързват с цветове и синестезия на пространствената последователност – при която числови поредици се наблюдават като по-близки или по-далечни точки в пространството.
Един от най-редките видове е лексикално-вкусовата синестезия, която описва връзката между звуковете на речта и сетивните преживявания, които те предизвикват. При нея синестетите преживяват различни видове вкусове, когато чуят определена дума – например думата Брекзит може да има вкуса на лимон.
