Тъй като вече обсъждахме сливанията и отчасти придобиванията, днешната дума представя един по-особен тип придобивания, а именно – враждебните, при които, най-просто казано, ръководството на компанията, която бива придобита не е съгласно с това. И макар медиите често да представят поемането на контрола над дадена компания с образа на мега корпорации, които обсъждат сделки за стотици милиарди долари в луксозни заседателни зали и смазват конкуренцията, а тази картина да е лесна за увековечаване с осъществените в световен мащаб придобивания през 2016 г. на стойност 4.7 трилиона долара, всъщност в реалния живот придобиванията са много по-незабележителни.
Но преди да навлезем в детайлите, нека разгледаме самата дума.
Придобиванията в света на бизнеса вероятно са факт от възникването на самия бизнес, макар че думата съществува едва от 1917 година.
Първоначално когато се има предвид „актът на поемане контрола над нещо“ се е използвала глаголната фраза take over (поглъщам, завладявам). Двете думи се комбинират окончателно в края на 50-те години на 20 век, когато терминът започва да се отнася конкретно до корпоративни събития. Има свидетелства, че се е появил за пръв път в печатна форма през 1936 г. в смисъл на „поемане на контрол или право на собственост на една компания над друга и по-конкретно чрез придобиване на по-голямата част от акциите“ в статия в списание Economist, където пише: „Като цяло, активите на компанията Ebbw Vale по време на осемте и половина месеца от датата на враждебното придобиване (take-over), спечелиха брутна печалба, достатъчна да покрие двукратно банковата лихва върху изкупната цена“, а думата takeover се появява за пръв път през 1951 г. във вестник The Winnipeg Free Press: „Напоследък цените се покачиха заради слухове за враждебни придобивания (takeovers) и сливания, като бяха споменати няколко компании“.
Придобиванията обикновено се случват заради получаването на потенциално предимство благодарение на присъединяването на друга компания, както когато се добавя стойност чрез конкретна иновация на конкретен продукт или чрез силно присъствие в конкретна област или индустрия, или чрез конкретни продукти в процес на разработка (както при технологиите и фармацевтичните продукти).
И макар терминът takeover да се използва най-често в негативен смисъл, повечето придобивания всъщност протичат в приятелска атмосфера. Макар да изглежда странно една по-малка компания да иска да бъде погълната от по-голяма, това често носи предимства, например по-голямата компания може да е в състояние да предложи повече пари за разработка на продукти или по-добри проценти за рефинансиране на дълга.
И все пак съществуват и враждебните придобивания − ситуация, при която една компания се опитва да поеме контрола над друга компания (без нейното съгласие) чрез такива мерки като закупуване на контролния дял от акциите на целевата компания, където последната би могла да използва съществуващи мерки за корпоративна защита като Макаронена защита, Отровно хапче или Златен парашут.
По същество това е като закупуването на нещо от някой, който не иска да го продаде, но най-често вероятно е резултат от невъзможността на компаниите да се споразумеят по условията на придобиването.
И накрая, макар стойността на придобиванията през 2016 г. да е 4.7 трилиона долара, както беше посочено по-горе, повечето сделки за поемане контрола над компании са относително дребни; въпреки това в последните две десетилетия се осъществиха няколко мащабни сделки и по-специално през 2007 г. когато RBS Group изкупи за 95.6 млрд. долара ABN AMRO, изкупуването/повторното изкупуване от Verizon Communications на 45% от дела на Vodafone във Verizon Wireless за 130 млрд. долара през 2013 г., а най-голямата сделка е изкупуването през 1999 г. от Vodafone на немската технологична компания Mannesmann за 172 милиарда долара.
