Никой не обича да посещава лекари, защото това обикновено означава, че нещо не ни е наред със здравето. От всички медицински специалисти обаче има един, когото хората наистина мразят да посещават, и това е днешната Дума на деня – зъболекар (dentist). Нежеланието може да се дължи на общата чувствителност в областта на зъбите и устната кухина и вероятността да се изпита болка, както и на това, че хората трудно оправдават големите разходи за една сравнително миниатюрна област от тялото. Така или иначе склонни сме да асоциираме посещението при зъболекаря с един от кръговете на Дантевия „Ад“. Но ако вземем предвид връзката между състоянието на устната кухина и общото здравословно състояние, както и болката, която човек трябва да изтърпи, ако не посещава редовно зъболекарския кабинет, трябва да признаем, че наистина към зъболечението има несправедливо отношение. Затова нека започнем „лечението“ и да научим повече за тази дума.
Няма съмнение, че за да станеш добър зъболекар се изисква добро образование. В Обединеното кралство например обучението на зъболекарите изисква не само няколко години изучаване на дентална медицина и следдипломна квалификация, но и постоянно професионално усъвършенстване и придържане към високи стандарти и качество, които обикновено се изискват от браншова организация като Британската зъболекарска асоциация (BDA). Самата дума dentist идва от латинския корен dens (dent-), което означава зъб, и е навлязла в английския език чрез френския термин dentiste.
Понастоящем в зъболекарската индустрия във Великобритания, която генерира около 7 млрд. британски лири годишно, работят около 9000 клиники с повече от 104 000 специалисти. Днес тази индустрия е квалифицирана като индустрия с бавен растеж с очаквания за годишен растеж от 1% или дори по-малко – в последните няколко години този бизнес бележи спад след пик на приходите през 2009-10 г. До голяма степен този намален растеж и свиване се дължат на факта, че почти 65% от приходите в тази сфера идват от Националната здравно-осигурителна система, която, както знаем, преживя стагнация във финансирането, а в някои случаи и съкращения след въвеждането на режим на строги ограничения заради рецесията.
Първата позната употреба на думата dentist е в издание от 1759 г. на вестник Edinburgh Chronicle, където пише: „В нашите вестници го наричат Dentist и това може да е подходящо за някой надут французин, но предполагаме, че Рутер е доволен, че го наричат „човекът, който вади зъби.“ През 1760 г. в The London Magazine един човек е описан като „изтъкнатият зъболекар и дентоложист.“ И накрая, като демонстрира, че зъбната болка и страхът от болка не е нищо ново, Оливър Уендел Холмс през 1855 г. в поемата си The Music-Grinders, пише нещо, от което могат да те побият тръпки: „Не! Плати на зъболекаря, когато ти направи дупка в челюстта.“
