Манго (Mango) – Дума на деня
Фернан Лопес де Кастанеда е португалски историк, който описва откриването и завладяването на Индия от португалците в началото на 16 век.Той живее в Индия в продължение на 10 години, като подготвя книга, за която събира информация от първа ръка. Когато се връща в Португалия обаче, пише не една, а десет книги. Книгите му са изпъстрени с интересна и нова информация за географията и народните обичаи, а в свят, в който Индия е напълно непозната, творбите му печелят широка популярност. За да достигнат до цяла Европа, книгите му първо са преведени на френски, испански и италиански, а след това и на по-малко популярния на времето английски език (тогава е бил говорен само от около 5 млн. души). Преводът на английски от 1582 г., озаглавен „The first book of the history of the discovery and conquest of the East Indies“ („Първата книга за историята на откриването и завладяването на Източните Индии“), е посветена на Франсис Дрейк – английския моряк, авантюрист и пътешественик, който прави околосветско пътешествие с кораб, но не се отбива в Индия. Успява да се върне точно навреме за излизането на превода на книгата, посветена на него.
В този труд за първи път е споменат не само джекфрутът (малко познатият у нас плод на индийското хлебно дърво), но и мангото. Малко по-късно мангото се споменава отново в труда на холандския търговец Линшотен „Разговор за пътешествията в Източните и Западните Индии“, където за пръв път е спомената и думата бамбук. В този труд мангото е описано като плод с „жълтеникава сърцевина“.
Заради проблемите при транспортирането, прясно откъснатото манго дълго не може да достигне до трапезата на западноевропейците. Всъщност заради липсата на подходящи способи за охлаждане и замразяване, плодовете е трябвало да бъдат мариновани преди износа. Идеята за мариноване и консервиране започва да се асоциира с плодовете на мангото до такава степен, че в английския език думата придобива и значението на туршия. В готварските книги от началото на 18 век има рецепти за приготвяне на туршия (или приготвяне на манго) от краставици, пъпеш, орехи и дори праскови.
Днес годишно по целия свят се отглеждат и консумират почти 40 млн. тона манго. Не е изненада, че тъкмо Индия, където е открито мангото, все още отглежда лъвския пай с около 40% от световното производство. Днес този плод се използва за много неща – от приготвянето на шейкове до салати и се смята, че е много полезен за здравето, намалява холестерола и служи като афродизиак.
И докато мангото е сред най-консумираните плодове в света, оставяйки зад себе си дори банана и ябълката, в България то все още се смята за екзотичен плод. Полезните му качества обаче го правят все по-интересно за диетолозите и мангото вече навлиза в българската кулинария чрез рецепти за сладолед и шейкове.
