Гхи е много повече от масло. Според хиндуизма, то е храна на боговете, а практикуващите йога го смятат за идеална храна за усилване на физическото и умствено пречистване.
Според легендата от хиндуистката митология пречистеното масло е създадено първоначално от Праджапати – Господаря на създанията, чрез търкане на дланите на ръцете, след това той пуснал гхи в огъня, за да създаде потомците си. Днес много хиндуисти продължават да възпроизвеждат неговия жест като начин да изобразят сътворението. Но всъщност свещеното масло, естествено, се произвежда от млякото на най-свещеното животно в Индия – кравата.
Гхи е пречистено безсолно масло, произведено с продължителен процес на варене, при който повечето от протеините в млякото се отлагат на дъното и отделят, което го прави подходящо за повечето хора с непоносимост към лактоза.
Гъстотата, цветът и вкусът на маслото зависят от източника на използваното мляко (според йогите само мляко от хранени с трева крави може да послужи за основа на свещеното масло, което води до познание, пробуждане на съзнанието и просветление в процеса на продължителното варене и къкрене на млякото на огъня).
Първото документирано споменаване на приготвянето на масло с вкус на орехи е в свещените песни на жителите на азиатска Индия още през 1500-2000 г. преди Христа.
Гхи (Ghee) e хиндуистка дума (не пропускайте да произнасяте съгласната „х“), и произлиза от санскритската дума ghrta с корен ghr (поръсвам).
Това пречистено масло първоначално било използвано главно за гориво на лампи, но освен че увеличавало интензивността на огъня, изгарянето на гхи имало и религиозно значение, тъй като символизирало прогонването на физическата болест и умственото невежество.
Но с времето пречистеното масло, наричано често „течно злато“ и надарено с много здравословни и кулинарни предимства, намерило място на трапезата.
Гхи се използва от векове като помощник на храносмилането, стимулатор на физическата и сексуалната енергия, балансира нивата на холестерола, лекува кожни проблеми, намалява ставните възпаления и преди всичко маслото е известно като средство за усилване на имунната система и осигурява виталност и дълголетие.
Британската аудитория прочита за индийското масло за пръв път едва в средата на 17 век в едни от най-добре документираните пътеписи, публикувани през този век – в книгата на английския пътешественик и историк Сър Томас Хърбърт Some years travels into divers parts of Africa and Asia the great (Няколко години на пътешествия в различни части на Африка и великата Азия), в която освен че се говори за пръв път за маслото гхи, са включени и илюстрации на загиналата птица додо.
Първата рецепта за гхи, дошла от британски източник, се появява през 1732 г., а купичката за масло гхи е спомената за пръв път едва през 1835 г.
