Ако не сте били в кома в последните години, няма начин да не сте чули за някои от многобройните предимства за здравето и 101 начина на употреба на кокосовото масло.
По отношение поддържането на здравето кокосовото масло спомага за стимулиране функциите на мозъка, увеличава добрия холестерол, помага в борбата с инфекциите, увеличава енергията и допринася за контрола върху теглото.
Но това е само началото, защото изглежда маслото може да бъде използвано по безкрайно много начини – за заздравяване на венците и зъбите, като овлажнител на лицето и косата, в борбата срещу алергиите и грипа, като средство за почистване, а да не забравяме и мястото му в нашите кулинарни експерименти.
Както вече е известно, когато се нагреят растителните масла, техните Омега-6 мастни киселини стимулират възпалителните процеси и носят рискове за здравето. И тук отново на сцената излиза кокосовото масло, за да замести всички растителни масла в кухнята ни и да ни помогне да поддържаме здравословна диета.
Логично е да се замислим защо естествен продукт с толкова много предимства за здравето не е бил в списъка ни с хранителни продукти още преди години, но тогава западната диета се отнасяше към наситените мазнини като към опасност за здравето ни, а кокосовото масло се превърна в мода в Западния свят едва в последните години.
Най-ранните писмени сведения за кокосовата палма се появяват около 545 след Христа, от един византийски географ, известен като Козма Индикоплевтс (от гръцки „Козма, който е плавал до Индия“). Той е пътувал няколко пъти до Индия по времето на император Юстиниан и описва кокосовата палма в своя труд Християнска топография, който съдържа някои от най-ранните и най-прочути световни географски карти.
През 13 век, когато Марко Поло описва кокосовия плод, който е видял на остров Суматра, той го споменава с израза nux indica, директен превод от арабския израз jawz hindī (индийски орех).
Думата coco се появява едва през 16 век благодарение на португалски пътешественици – моряците на Васко да Гама в Индия, които първи внасят кокосови орехи в Европа. Черупката на ореха им напомняла на дух от португалския фолклор, наречен coco (на португалски думата означава „ухилено лице, гримаса“). Според португалски исторически източници първото писмено споменаване на термина е от 1555 г.
През 1589 г. думата се появява за пръв път в писмена форма в английския език в A Summary and True Discourse of Sir Francis Drake’s West-Indian Voyage (Кратко изложение и истинската история за пътешествието на сър Франсис Дрейк до Западна Индия): „Кокосовите орехи и растения са много приятни плодове, смята се, че имат твърда черупка със зелена обвивка“.
Кокосовото масло и неговото свойство да заглажда косата, е представено на британските читатели почти век по-късно, през 1681 г., от капитан Робърт Нокс от Британската Източно-индийска компания, който в своя труд An historical relation of the island Ceylon, in the East Indies (Исторически връзки между остров Цейлон и Източните Индии) пише: „Те мажат косите си с кокосово масло и така ги приглаждат“.
