Няма никаква логика в това една действително мръсна, опасна и типична за по-нисшите класи професия да се свързва с късмета. И все пак, логично или не, някои все още вярват, че сватбата не е пълноценна, ако няма коминочистач, който да се здрависа с младоженеца или да целуне булката, а в първите дни на новата година срещата с коминочистач се възприема от други като знак за добра година, а ако наистина са късметлии, ще завъртят едно от сребърните копчета на костюма му. Дори членовете на кралското семейство не са пощадени – популярни са слуховете, че принц Филип, в деня на сватбата си с принцеса (сега кралица) Елизабет, се втурнал от Двореца Кенсингтън навън, за да стисне ръката на един коминочистач за късмет. Та – как точно коминочистачът е придобил популярността на такъв късметлия?
Най-старата известна традиция, датираща от 1066 година, разказва за коминочистач, който избутва Крал Уилям II (Английски) от пътя на връхлитаща, неконтролируема карета, а благодарният монарх обявява коминочистачите за късметлии и носещи късмет. Една по-късна и може би по-позната история е свързана с крал Джордж III, чиито коне се стряскат от лаещи кучета и единствено навременното действие на един коминочистач спасява екипажа от това да се преобърне, свързвайки по този начин въпросната професия с късмета. И накрая, за романтиците сред нас, една трета история, която ни разказва за коминочистач, който губи баланс и бива спасен от млада жена, докато виси от един улук, след което двамата мигновено се влюбват и се женят (оттук и фразата „being (chimney) swept off her feet“ или буквално „да се подхлъзнеш като коминочистач заради краката й“), което хвърля светлина и върху честото присъствие на коминочистач на сватбите.
Като оставим настрана традициите и романтизма, важно е да помним по-практичната природа на коминочистача. От Средновековието насам огънят е от първостепенно значение. И ако коминът не е поддържан, освен че семейството няма да може да готви и да топли дома си, ще бъде и под смъртна опасност заради въглеродния оксид и възможността от пожар. Това, естествено, би било наистина лош късмет. Ето защо този, които може да се справи с всякакви възникнали въпроси около поддръжката на комина, е и този, които носи късмет. Разбира се, ако забравите за тази необходима редовна грижа, е имало и традиция в някои европейски държави, за да напомни фино за нея − коминочистачите посещавали домовете в новогодишната нощ, като хем карали хората да се чувстват късметлии, хем популяризирали бизнеса си.
Сега, когато знаем историята на тази традиция, да видим кога коминочистачът се появява за първи път в писмена форма в английския език. Първият запис е от 1518 година в сатиричната поема Cocke Lorelles bote, последван от комедията на Шекспир „Напразни усилия на любовта“ от 1598 г. Шекспир използва коминочистачите още веднъж в „Цимбелин“: „Golden lads and girls all must, As chimney-sweepers, come to dust“ (буквално – „Златните младежи и девойки, също като обикновените коминочистачи, ще станат прах“). Докато строфата представя един магически образ на смъртта, въпросните коминочистачи са всъщност глухарчета – това е бил местният термин за тези цветя в графство Уорикшър (родното място на Шекспир).
