Очаква се Брекзит да се отрази върху много неща, но е много трудно да се предвиди ефекта, който ще има върху думите, които използваме. И сякаш точно както по времето на буржоазната революция в Англия (1618-1648) хората са се делили на поддръжници на парламента, наречени „Кръгли глави“ и защитници на царската власт, наречени „Господа“, и днес хората във Великобритания са разделени на привърженици на Брекзит, наречени брекзитиъри и на негови противници – римоунъри. Връзката между брекзитиър и Брекзит е пряка и лесно разбираема, но думата Remoaner (римоунър) е достойна за малко повече обяснение.
Ако разчленим думата на съставните й части, ще видим, че думата Remoaner, като много модерни думи, е портманто на думите Remain (оставам) и Moaner (оплаквач, жалващ се). Глаголът Remain, макар че произлиза от старофоренската дума remanoir и латинската remanere, означава „остава или продължава да принадлежи на“ и е спомената за пръв път в творбата на Джоузеф Робъртсън от 1857 г., Illustrations Of The Topography And Antiquities Of The Shires Of Aberdeen And Banff, (Илюстрации на топографията и древното минало на графства Абърдийн и Банф), в която цитира творба от 1388 г.: „Тази част от договора остана у споменатия Александър“. Колкото до думата Moaner, която просто означава „човек, който се оплаква, открива грешки и е песимистично настроен“, корените й са малко смътни, но съществува връзка с едно недокументирано староанглийско съществително, със значение „оплакване“. Употребата на думата обаче може да се проследи назад във времето до 1628 г., когато английският поет Джордж Уитър в творбата си Britain’s Remembrancer пише: „Поетът не бива да изпада в неконтролиран възторг. Понякога трябва да изглежда сериозен, иначе и мъдрият, и мърморкото, и мрънкалото ще го презират.”
Почти всеки знае, че днешната дума е свързана с референдума за Брекзит, но за да се разбере как Remainer (привърженикът на оставането в ЕС) се превръща в Remoaner (римоунър), може би малко контекст ще бъде от полза. При наближаването на самия референдум основният аргумент „за оставане в ЕС“ беше – като извадим „Европа“ от уравнението – че Брекзит означава несигурност в редица области като законите, търговията, инвестициите, имиграцията и т.н. , което почти винаги се разглежда в отрицателен аспект. Всички знаем резултата от референдума, но в последвалите месеци тънкият лед на победата се смеси с шока и нерешителността (най-вече политическата), която започна да създава впечатление, че аргументите на привържениците на оставането в ЕС са валидни и това ги подтикна да продължат да дават гласност и да рекламират позицията си, вместо просто да приемат резултатите от референдума. Точно това продължаване на „стенанията“ за възможните капани на Брекзит накараха привържениците на Брекзит да кръстят привържениците на оставането в ЕС римоунъри. Въпреки широкото разпространение и употреба на този термин обаче, никой не знае откъде произхожда – освен че вероятно се е появил скоро след самия референдум.
Само времето ще покаже дали така наречените римоунъри са – както сами се възприемат – съвременна версия на Касандра или произнасят кодирания подвеждащ отговор , който Делфийският оракул е дал на лидийския цар Крез преди да се хвърли във война с Персия – както ги възприемат привържениците на Брекзит.
