В последните пет месеца проблемите на Гърция и ЕС неизменно заемаха първите новинарски страници по целия свят. И докато всички осъзнаваха, че съществува сериозен проблем и различните източници цитираха различни причини, възможните решения извадиха на преден план няколко икономически термина. И понеже малцина са запознати в детайли с тези термини в техния финансов смисъл, за да разберем по-добре какво се случва, може би трябва да разгледаме какво точно означават термините спасителни фондове (bailout funds), „подстригване“ на дълга (haircut), удължаване сроковете за плащане на дълга (payment extension) и как се съотнасят към общата тема.
Без да губим много време върху предисторията как точно се стигна дотук, нека да анализираме основните понятия. В момента дългът на Гърция е 323 милиарда евро, което представлява около 175% от брутния вътрешен продукт на страната (БВП). В опит да подобрят общата икономическа ситуация на Европейския съюз след рецесията от 2009 г., много държави членки на ЕС започнаха да съкращават разходите си – действие, известно като режим на строги ограничения (austerity). Както можеше да се очаква – колкото повече дължи една страна, толкова по-голям ефект имат мерките на строги ограничения. При положение че Гърция има най-високата задлъжнялост спрямо брутния вътрешен продукт в ЕС, тя очевидно се нуждае от най-значителни промени в начина, по който формира разходите си. За съжаление, тези промени в последните пет години имаха опустошителен ефект върху гръцката икономика: общо тя се сви с 25%, безработицата се увеличи до 25%, а броят на хората под прага на бедността значително нарасна.
В последната фаза на рецесията от 2009 г. гръцката икономика вече показваше признаци на силен натиск, в сравнение с други нации в ЕС. Заради вероятността да се получи ефектът на доминото, който да повлияе на икономиките на Испания, Португалия, Ирландия и Италия, както и заради опасения от сериозни поражения върху еврото, Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд, известни като Тройката, първоначално предложиха на Гърция спасителен заем. Типичният спасителен заем обикновено се дефинира като финансова помощ, която се дава, за да се предотврати икономически колапс, то този спасителен заем имаше за цел да финансира гръцките банки и правителството, докато съкращаването на разходите и преструктурирането доведат до положителен ефект.
За съжаление, както вече ни е известно днес, мудната икономика на страните от ЕС и забавеният глобален икономически растеж от 2009 г. доведоха до противоположен ефект в Гърция – съкращаването на разходите, по-високите данъци и преструктурирането без възможност да се повлияе на летаргичната икономика, превърнаха режима на строги ограничения в нещо, което наподобява постоянно влошаваща се . Заедно с невъзможността да си плаща дълговете и с увеличаването на социалното недоволство, в момента Гърция настоява или за „подстригване на дълга“ и/или за удължаване на срока за изплащане на дълга. И ако употребим понятие от професията на бръснаря и фризьора в областта на икономиката, „подстригването“ означава, че Гърция настоява за общо намаляване сумата на дълга или чрез опрощаването му, или чрез суми, които са по-малки от пълната сума на дълга. Още повече, че удължаването на срока за изплащане на дълга просто означава, че макар Гърция да иска да изплати пълната сума на дълга си, предпочита да го изплаща за по-дълъг период от време, като по този начин намалява вноските си по дълга.
Двете опции – поотделно или заедно – ще бъдат благоприятни за Гърция. Въпреки това Европейският съюз е разделен по въпроса дали това ще помогне на Гърция или просто ще окуражи продължаване на харченето, като изпраща погрешно послание на другите европейски икономики. Ние може и да не знаем как ще се реши този проблем, но това ни помогна да си изясним някои мъгляви понятия и да направим терминологията по-разбираема.
